Овсигата е ценно фуражно растение

14-11-2006 г.Б.Р. В Наредба 113/17.Х. 2006 г., обнародвана в ДВ, бр. 88/31.Х. 2006 г., относно условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за развитието на селскостопански дейности, целящи опазването на околната среда по специалните предприсъединителни програми на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД), е обявен списък на културите, чието биологично производство е предмет на подпомагане. Ето защо под рубриката "Култури, финансирани от САПАРД" ще ви запознаваме на страниците на вестника с някои от тях и перспективите за отглеждането им у нас. Една от тях е овсигата, включена в групата "Фуражни култури" (житни треви). Овсигата принадлежи към род Bromus, от който у нас се срещат повече от 20 различни ботанически вида. От тях най-добри качества като фураж имат безосилестата (мека) овсига (Bromus inermis) и изправената овсига (Bromus erectus Huds.). Като културно растение у нас засега се отглежда само безосилестата овсига. От нея се срещат два типа: ливадна и степна. Това е ценна многогодишна коренищна трева. По качеството на фуража тя не отстъпва на останалите добри житни ливадни треви. Надземната й маса се отличава с много високо съдържание на протеин и сравнително високо съдържание на мазнини. По съдържание на протеин тя надминава всички познати културни многогодишни житни треви и се доближава до бобовите. Това се обяснява и с много голямото процентно съдържание на листата от общата маса в сравнение с богатото на целулоза стъбло. Поради високото съдържание на хранителни вещества и неголямата си взискателност към климат и почва безосилестата овсига е особено подходяща за отглеждане у нас, дори и в най-засушливите райони, и играе голяма роля като ценен компонент в тревните смески във фуражните сеитбообращения. При отглеждане в чисто състояние (практикува се рядко) овсигата дава средно 1000-1500 кг зелена маса или до 300-500 кг сухо сено от декар. При отглеждането й за семе се получава средно 40-50, най-много до 80 кг семе от декар. Между културните форми на безосилестата овсига има и почти безкоренищни сортове, които са подходящи за отглеждане и в краткотрайни смески. В началото след засяването безосилестата овсига се развива доста бавно. Пълното си развитие в чисти посеви достига на втората година. На едно място издържа до 10, а при благоприятни условия - и до 20 години. На климат и почва не е придирчива. Расте добре както във влажни, така и в сухи места. Издръжлива е на измръзване и суша. Отива най-добре на черноземни песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи, богати на органични вещества почви. При отглеждане в смески с други растения овсигата бързо измества другите компоненти, поради което от нея трябва да се употребява по-малко количество семе на декар.