Около месец след приключване на тихата ферментация вината се забистрят и следва да се отделят от грубата утайка (първо претакане). За съжаление в домашното винопроизводство тази практика се подценява и не се прилага. Първото претакане се прави с две цели. Едната е бързо отделяне от утайката, която е с органичен състав и главно дрожди. След умиране в тях започват некоординирани ензимни процеси, продуктите от които преминават във виното и влошават вкуса и аромата. Втората цел е даване възможност виното да се освободи от въглеродния двуокис, образуван при тихата ферментация, което ускорява по-нататъшното избистряне, от една страна, и, от друга, да поеме кислород от въздуха, крайно необходим за нормалното му развитие и формиране на вкусовите му качества.
Преди претакане виното се проверява за кафяво (оксидазно) пресичане. Това става, като в стъклена чаша се налее вино и се остави в топло помещение за 24 часа. Ако през това време виното си запази цвета и бистротата, то е стабилно и може да се претака. При положение че се размъти и придобие кафеникаво оцветяване, то е предразположено към пресичане. В такъв случай в него се внасят 5-6 г серен двуокис (100 мл серниста киселина или 10 г калиев метабисулфит) за 100 литра вино. Отмереното количество серниста киселина, респективно калиев метабисулфит се разтварят в кофа с вино, след което се връщат в общото количество. Разбърква се с дървена летва (пръчка), без да се стига до дъното, за да не се вдигне утайката и размъти виното.
Изчаква се 24 часа и отново се проверява за пресичане. Ако виното не си промени цвета и бистротата, се претака. Претакането може да стане чрез канелата, ако през нея тече бистро вино или чрез маркуч. Маркучът се привързва върху дървена летва или пръчка, така че краят му да е на 5-6 см по-високо от края на летвата. Това се прави с цел при потопяването през отвора (враната) във виното, краят на маркуча да е над утайката. За да се даде възможност за излитане на въглеродния двуокис, виното от маркуча трябва да пада отвисоко в събирателния съд. Едновременно с отделяне на въглеродния двуокис то поема и кислород от въздуха. След отделяне на бистрото вино останалата на дъното утайка се събира и смесва с джибрите за изваряване на ракия. Бъчвата се измива и напушва със сярна лента. Отделеното бистро вино се връща в нея. И понеже тя не може да се напълни, за да се предпази виното от цветясване, празното пространство над него се запълва със серен двуокис чрез напушване със сярна лента. При вкарване на лентата през враната се внимава тя да не допре до виното, защото ще угасне. Закрепва се с дървената тапа, която леко се начуква за уплътняване на отвора.
При всекидневното точене на вино за консумация празното пространство в бъчвата се увеличава, което налага през месец отново да се запълни със серен двуокис чрез напушване. Редовното напушване запазва виното бистро, без появата на цвят, до изконсумиране на цялото количество. От в. Фермер
