03-11-2006 г. На работно съвещание в Министерство на земеделието и горите беше обсъдено приложението на разпоредбите на чл. 235 и 236 от Наказателния кодекс /НК/. С влезлите в сила на 13 октомври т.г. промени в НК голяма част от досегашните административни нарушения по Закона за горите вече се квалифицират като престъпления. В съвещанието участваха представители на Апелативни прокуратури, Районни прокуратури, Генерална дирекция „Полиция”, експерти по охраната и юрисконсулти от НУГ и Регионалните управления на горите. Основните дискутирани теми бяха за ролята на служителите по горите в наказателния процес, както и взаимодействието между структурите на НУГ, органите на МВР и Прокуратурата с цел повишаване на ефективността при превенцията и разкриването на престъпленията в горите. Според апелативния прокурор на Апелативна прокуратура гр. Бургас Йордан Иванов промяната на НК дава възможност да бъде защитен по–ефективно горския фонд от посегателства и нарушителите да усетят цялата тежест на закона. Той призова за твърдост и безкомпромисност при изпълнение на служебните задължения отслужителите по горите, полицията и прокуратурата. Зам.-прокурорът от Апелативна прокуратура - гр. София Григор Скелин предложи след шест месеца, време достатъчно да се натрупа съдебна практика, да се изготвят указания, с които да се наложат добрите съдебни практики при изпълнение на двата текста от НК. Съгласно промените в чл. 235 от Наказателния кодекс „който без редовно писмено позволително или с редовно позволително, но извън указаните в него места, срокове, количество и дървета сече, събира, добива, взема или извозва от горския фонд каквито и да било дървета или част от тях, включително отсечени или паднали, се наказва с лишаване от свобода до 6 години и с глоба от 1000 до 20 000 лева”. В случаите, когато са унищожени или повредени горски дървета, млади насаждения, горска култура или горски разсадник, наказанието за виновното лице, съгласно чл. 236 от Наказателния кодекс, е лишаване от свобода до 2 години или пробация, както и глоба от 100 до 300 лева. В особено тежки случаи се предвижда лишаване от свобода до 5 години. Пробационните мерки, които могат да се налагат, са 6, като сред тях са – удържане от възнаграждението на нарушителя, поправителен труд и безвъзмезден труд в полза на обществото.