Беладона - красивата жена

13-09-2006 г. Народната медицина препоръчва беладоната (старо биле) при епилепсия, меланхолия, жълтеница, силна кашлица, хронични заболявания на очите, чревни и други заболявания. В Римската империя жените са я употребявали за блясък в очите и разширяване на зениците. Оттам и названието беладона - красива жена. С настойката от билката народният лечител Иван Раев успешно лекувал сънна болест и се прочул с така нареченото Раево лечение. За беладоната може с увереност да се твърди, че тя е едно от най-търсените медицински растения. Лечебното й действие се дължи на съдържаните в нея важни алкалоиди: атропин - с най-голямо медицинско значение; хиосциамин, под действието на киселини и основи се превръща в атропин; скополамин; беладонин - представлява аморфно вещество; кускхихрин. Изброените алкалоиди се натрупват във всички части на растението (с изключение на кускхихрина, който се намира само в корените). Разпределението на количеството им е генетично обусловено, но зависи много и от начина на отглеждане. Най-много алкалоиди се съдържат в кореновата маса и в листата - количеството им там може да достигне до 1,4 на сто, значително по-малко в стъблата и цветовете - 0,60 до 0,65 на сто. Узрелите плодове на беладоната съдържат 0,7на сто алкалоиди. От корените и листата на беладоната се приготвят различни препарати - екстракти, настройки, прахове, таблетки, които се употребяват като спазмологични, болкоуспокояващи средства, при лекуване язви на стомаха и дванадесетопръстника, бъбречни заболявания, заболяване на слюнчните и слизестите жлези, за разширяване на зениците при изследване на очите, заболявания, свързани със спазми на гладката мускулатура на вътрешните органи, и много други. Атропинът и хиосциаминът имат възбуждащо действие върху централната нервна система. Във връзка с това те се прилагат при паркинсонова и други болести. Скополаминът пък обратно има успокояващо действие. Агроекологичните условия за отглеждане на беладона в България са особено подходящи. Добивите от листа и корени при правилна технология достигат високо съдържание на алкалоиди. Търсенето на вътрешния и външния пазар на билката е много голямо, обусловено от това, че диворастящите форми далеч не задоволяват с количество и качество на добивите нарастващите промишлени нужди. В България популации от некултивирана беладона има по склоновете на планините Рила, Пирин, Странджа, Стара планина и др. Беладоната (Atropa belladonna L) е многогодишно тревисто растение от семейство Картофови (Solanaceae). Кореновата система представлява многоглаво коренище с дебелина до 5 см, от което излизат големи коренови разклонения. В райони с тежки и сбити почви и засушавания кореновата маса нараства слабо, което се отразява неблагоприятно на надземните части и компрометира добива. Като многогодишно растение билката може да се развива за период от 5-6 години при оптимални температурни условия. В практиката се отглежда най-често за период от две години. Беладоната е особено взискателна към топлината. Най-добри за нея са районите с меки зими или райони с постоянна снежна покривка през зимата. Под снега растенията издържат до минус 30 градуса, докато в безснежни условия те могат да загинат при 10-15 градуса. Семената прорастват при високи температури 20 до 40 градуса. Въздушната и почвената влажност са от голямо значение за доброто развитие на растението. В сухи условия беладоната се развива слабо и дава незадоволителна по размери листна маса. Към светлината беладоната е много взискателна. Въпреки че при естествени условия тя расте в букови гори, при култивирано отглеждане на сянка листата са тънки, нежни и с около два пъти по-ниско съдържание на алкалоиди. Беладоната дава най-високи и качествени добиви, когато се отглежда върху плодородни почви, запасени с лесно усвояеми за растенията хранителни вещества. Характерен за растението е дългият вегетационен период. През първата година на отглеждане, в зависимост от климатичните особености на района, периодът покълване - узряване на семената има продължителност от 122 до 148 дни. Съдържанието на алкалоиди по време на вегетацията е различно. Най-високи стойности във всички части на растенията се достигат във фази бутонизация и цъфтеж.