На заседание в Европейския парламент ЕП представители на Европейската комисия ЕК и Съвета на ЕС обсъдиха последните развития в преговорите по следващата многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС до 2034 година. Съдокладчикът по този проект, румънският евродепутат Зигфрид Мурешан предупреди, че „всички съкращения на бюджета, които биха отслабили Европа през следващите години, няма да бъдат основа за одобрението на ЕП. Този парламент няма да одобри бюджет, който не би ни позволил да постигнем целите си или който би повлиял на способността ни да реагираме, когато има кризи или извънредни събития“, съобщиха от пресцентъра на ЕП.
Мурешан поясни още, че ЕК е предложила бюджет за периода 2028-2034 г. на същото равнище като настоящия бюджет за периода 2021-2027 г. въпреки нарастващите предизвикателства.
На 10 октомври, събота ирландското председателство ще предложи на Съвета на ЕС проект на Многогодишната финансова рамка до 2034 г.
При вчерашния дебат Мурешан припомни, че „предложението на Комисията представлява 1,15 % от брутния национален доход на държавите членки, докато настоящата МФР, когато беше предложена, беше 1,14 % от БНД на държавите членки. Всяко по-нататъшно намаляване под предложението на Комисията би отслабило Европа“, обясни още Мурешан. Той подчерта, че въпреки че националните бюджети са нараснали с 68 % през последните седем години, бюджетът на ЕС не е успял да поддържа това темпо; представата за постоянно нарастващ бюджет на ЕС просто не отговаря на истината.
Карла Тавареш от Португалия, съдокладчик по МФР на Парламента, заяви: „Вече не се справяме с временни кризи, а със структурни предизвикателства“ и „нашият отговор трябва да бъде също толкова структурен и амбициозен“. Говорейки за позицията на ЕП, тя заяви: „Не искаме „повече пари“. Искаме ресурси, които отговарят на отговорностите, възложени на ЕС“.
Всички са съгласни, отбеляза Тавареш, че Европа се нуждае от по-силен бюджет, за да постигне резултати по приоритети като конкурентоспособност, енергийна независимост, сигурност, климат, образование и здравеопазване, докато някои в Съвета на ЕС призовават за по-малък бюджет и отхвърлят нови собствени ресурси. „Това е желанието за първокласна Европа с второкласен бюджет! Това не е амбиция. Това е противоречие! И това в крайна сметка ще навреди на европейците“, предупреди тя. „Изборът не е между евтина Европа и скъпа Европа“, а „между недостатъчно финансирана Европа, преминаваща от криза към криза, и правилно финансирана Европа, способна да предвижда предизвикателствата, да инвестира в хората и бизнеса и да оформя собственото си бъдеще“, заключи тя.
Ораторите от повечето политически групи потвърдиха позицията на Парламента, която беше приета през април 2026 г. Евродепутатите искат силен, реалистичен бюджет на ЕС, който е ориентиран към бъдещето и съответства на равнището на амбициите на ЕС и въвежда нови потоци от приходи. Те настояха за бюджет, който носи ползи за гражданите, намалява неравенствата и гарантира адекватни ресурси за ключови политики, включително селско стопанство, регионално, кохезионно и социално финансиране. Членовете също така изразиха загриженост относно начина, по който се изразходва бюджетът на ЕС, и подчертаха необходимостта от повишаване на прозрачността и отчетността.
Ирландският министър по европейските въпроси Томас Бърн потвърди, че Ирландското председателство ще представи проекта за преговорна позиция на Съвета на ЕС в събота. „Нашата цел е да приближим преговорите една стъпка по-близо до споразумение“, каза той и добави, че „намирането на баланс предполага трудни решения“.
Пьотр Серафин, комисар по въпросите на бюджета, борбата с измамите и публичната администрация, подчерта, че „някои столици продължават да гледат на бюджета на ЕС по начина, по който счетоводителите гледат на счетоводните баланси: колко внасям; и колко получавам. Този подход беше погрешен в миналото, но с нашия модерен бюджет той е напълно неиздържан“, каза Серафин. Бюджетът на ЕС е насочен към общи предизвикателства, които не могат да бъдат преодолени само от една държавачленка или вероятно ще бъдат много по-скъпи, ако се опитат сами, отбеляза той.
В своята позиция ЕП призовава за увеличение с около 10% в сравнение с предложението на Комисията от юли 2025 г., за да се подкрепят ключови приоритети като отбраната и сигурността, конкурентоспособността, сближаването и селското стопанство. Евродепутатите също така предложиха нови източници на приходи за общия бюджет, за да се облекчи натискът върху вноските на държавите членки на ЕС, включително данък върху цифровите услуги, данък върху онлайн хазарта, разширяване на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) и налог върху капиталовите печалби от криптоактиви.
