Всеки помни гръмките обещания на предишния редовен кабинет как от 2025 до 2028 година държавата щяла да започне да отпуска по един милиард лева годишно за възстановяване на хидромелиоративните съоръжения, с идеята за четири години напояваните земеделски площи в страната да достигнат 2,5 милиона декара. Хората от бранша със сигурност не са забравили тези обещания и е чудно защо втора година от агроминистерството упорито се мълчи по темата. Дори новото управление, което през май т.г. също щедро изсипваше обещания за рязък завой в политиката по отношение на достъпа на фермерите до вода, днес се мълчи гръмогласно.
Казваме днес, защото само преди дни бюджетът за 2026 година беше обнародван в „Държавен вестник“, но и в него, както и в бюджета от 2025 г. обещаваните по 1 милиард лева за реконструкция, тоест около 511 милиона евро годишно, липсваха. Или, както уместно вметна колегата от money.bg Петър Илиев в наскоро проведеното интервю с председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов, че очевидно тези пари е трябвало да бъдат спестени, за да се върже дефицитът в националния бюджет. А ние ще добавим, че земеделците от 20 години слушат едни и същи празни обещания за инвестиции в напояване и понеже определени медии успяха да настроят обществото срещу земеделците с мантрата, че видите ли „само плачели за пари“, затова и всякакви надежди за инвестиции в напояване бавно се изпаряват.
Още през 2025 година парите за напояване не бяха заложени като отделно перо в тогавашния бюджет, извън капиталовите разходи на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), тоест парламентът отказа да подкрепи идеята на тогавашния земеделски министър. Затова днес недоумяваме защо новото правителство действа на същия принцип. И в тазгодишния бюджет за капиталовата програма на МЗХ са заложени цели 9,4 млн. евро, които едва ли до края на годината има начин да бъдат изразходвани. Тоест отново се правят финансови еквилибристики, които да замажат очите на бизнеса, че уж се работи за напояването. В бюджета за 2026 г. са предвидени около 20 млн. евро за проектиране, докато реалното изпълнение на проектите се очаква най-рано през 2027 г. Останалите милиарди очевидно ще попълват дупките в бюджетния дефицит.
На въпроса на колегата-финансист към Илия Проданов какви са очакванията на земеделския бранш от новата власт, той посочи, че основното, за което настояват е правителството да изработи национална визия за сектора през следващите 10 години, която да даде яснота на агробизнеса в неговото развитие. Защото на фона на огромния бюджетен дефицит, заради който Еврокомисията откри процедура срещу България, нито една от браншовите организации в страната не може да си прави илюзии, че държавата би отпуснала милиардите, за да увеличи площите за напояване. Това затваряне на очите обаче не може да продължи, защото всички помним ужаса от безводието и горещините през изминалите три години и ако климатът тази година се оказа благосклонен към бранша ни, секторът знае, че за последните пет години само в зърнопроизводството 35 процента от земеделците са фалирали. Немалко ще ги последват и тази година, защото малкият бизнес няма капацитета да оцелее при ценовия скок на горива и торове, въпреки компенсациите, които държавата и ЕС ще отпуснат.
