Икономическото значение на маслодайната рапица непрекъснато нараства в резултат на увеличеното и търсене на европейския и вътрешния пазар. Тя може да се нарече растение на бъдещето. Значението й непрекъснато нараства и в резултат на увеличаващите се потребности от растителни масла и белтък както за животните, така и за хората. Днес в повече от 28 страни рапицата е основна маслодайна култура и 40-50 на сто от общото потребление на растителни масла се падат на нея. Зимната маслодайна рапица има висока хранителна стойност и може да се използва както за зелен фураж, така и за производство на масло и високобелтъчно кюспе. Полученото от културата масло по хранителна стойност се доближава до слънчогледовото и соевото, но съдържа по-голям процент ненаситени мастни киселини и затова диетичната му стойност е по-висока. Освен в хранително-вкусовата промишленост рапичното масло намира приложение в химическата промишленост за производство на лакове, бои, сапуни, каучук и др. От него се произвеждат смазочни масла и алтернативно гориво за дизелови двигатели. Рапицата е едно от най-добрите медоносни растения. Семената поникват при 1-2 ОС, а 18-23 ОС е оптималната температура за растеж и развитие. Растенията издържат без сняг до минус 15 ОС, а при снежна покривка до минус 30-35 ОС.
Рапицата е култура, взискателна към почвената и въздушната влага, като последната е особено важна по време на цъфтежа. Тя е растение на дългия ден, не понася засенчване. Може да се отглежда върху различни почви, като единственото условие е те да не образуват почвена кора (рН-5,5-8,0%). Добри предшественици са тези, които освобождават площите рано (до средата на август). Най-добри са зимните житни култури. Рапицата не трябва да се засява на едно и също поле не по-рано от 3 години. Обработката на почвата трябва да осигури твърдо легло, рохкав повърхностен пласт, без буци и плевели. Най-добрият вариант е оран на дълбочина 20-22 см, с последващо дисковане. При голямо засушаване се прилагат минимум две дискования. Валирането преди и след сеитбата е задължително. Торенето трябва да се съобрази със запасеността на почвата.
Рапицата се нуждае два пъти повече от азот, фосфор и калий в сравнение с пшеницата. Примерни торови норми - 10-15 кг/дка фосфор, 15-20 кг/дка калий и 16-18 кг/дка азот. Фосфорът и калият се внасят преди основната обработка, азотът 30% предсеитбено, а останалото количество през пролетта във фаза бутонизация. Най-благоприятният срок за сеитба на зимната рапица е 20 август-10 септември при междуредово разстояние 12-15 см, извършена със сеялки тип Акорд, Амазоне и др. Сеитбена норма 0,4-0,5 кг/дка, осигуряваща 85-100 семена на м2. Дълбочина на сеитбата 2-3 см. Подходящи сортове са Вотан, Експрес, Пантер, Расмус, Янтър и Маринус. За получаване на високи добиви от голямо значение е качеството на посевния материал - чистота 98-99%, кълняемост 95-96%, съдържание на ерукова киселина < 0,2% и маса на 1000 семена 3,4-4,5 г.
След сеитбата, преди поникване на културата, могат да се използват следните хербициди - бутизан S в доза 300-350 мл/дка срещу паламида, лайка, поветица, подрумче, лобода; дуал голд 960 ЕК - 120 мл/дка или трефлан 24 ЕК - 400 мл/дка срещу едногодишни житни и някои широколистни плевели. През вегетацията за борба с житните плевели може да се третира с фузилад супер - 150 мл/дка, фуроре супер 7,5 ЕВ - 120 мл/дка, набу екстра - 150 мл/дка. Рапицата се напада от голям брой неприятели, затова трябва да се отчита точно прагът на икономическа вредност и тогава да се третира. Основните неприятели са: рапичен цветояд, рапична листна оса и рапичен мъхнат бръмбар. Подходящи инсектициди са вазтак 10 ЕК - 10-20 мл/дка, карате 5 ЕК - 20 мл/дка, децис 2,5 ЕК - 20 мл/дка, и др. Нападението от болести е в незначителна степен. Борбата се свежда основно до спазване на тригодишно сеитбообращение. Узряването на семената настъпва, когато стъблата и плодовете на растенията пожълтеят и 30-40% от семената имат типичен цвят. Прибирането на рапицата не трябва да се извършва в топлите часове на деня и за дълъг период от време. Най-добре е то да приключи за 4-5 дни.
Във влажни години може да се извърши десикация, когато 40-50% от шушулките са узрели. Това ускорява срока на прибиране с 5 дни и намалява загубите с 15-25 кг/дка. Прибирането се извършва пряко, като комбайнът се преустройва чрез регулиране оборотите на барабана, уплътняват се всички отвори и се поставят сита с диаметър на отворите 2,5 мм. Влагата на семената трябва да е 10-11%. Задължително се извършва почистване и доизсушаване на семената до 9%. Добивите варират от 140 до 350 кг/дка. Най-общо може да се каже, че икономически изгодно е да се отглежда маслодайна рапица при добив над 200 кг/дка. От в. Фермер
