След като преди десетина дни представители на браншови организации масово изразиха несъгласие държавата да финансира членството ни в Copa-Cogeca, днес виждаме, че темата е продължена в становища на асоциации, входирани тези дни в парламента.
Становищата са във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), който бе разгледан вече на заседание на Комисията по земеделието, храните и горите в парламента. Именно тогава присъстващите на заседанието браншовици вкупом се възпротивиха на предложеното в чл. 9 от ЗПЗП допълнение Министерството на земеделието и храните (МЗХ) да предоставя средства на земеделски обединения, регистрирани като юридически лица с нестопанска цел, за покриване на вноската за членство в Копа и Коджека.
Известно е, че към момента има две български организации, които членуват в Копа и Коджека и това са Българската аграрна камара и Българският фермерски съюз. Тоест те биха били бенефициенти за държавната помощ за членство в европейската организация, ако текстът в законопроекта остане.
Обяснението на министър Абровски, че вноската е за българското участие в Копа и Коджека, а не за участието на БАК и БФС конкретно и че заплащането на членството ни не ограничава броя на българските организации, които могат да се включат е европейското обединение, изглежда не е било прието сериозно.
Асоциация на овощарите: Сами да си платят вноската
От страна на Асоциацията на овощарите в България са категорични, че МЗХ не би трябвало да покрива разходи на което и да е неправителствено сдружение, „още повече за членство в лобистка организация, било то и най-голямата в Европа“, пише в становището.
„Срещу задължението за плащане на членството от държавата не стоят никакви изисквания, условия, конкретни цели и ангажименти, които да гарантират ползата за земеделските производители от разходването на публични средства за членство в лобистка организация“, посочват от асоциацията на овощарите. И допълват, че би следвало земеделските организации сами да покриват разходите си за членство със собствени средства.
„Задължавайки със закон МЗХ да поеме разноските за членство на конкретни неправителствени организации в Copa-Cogeca, всъщност Вие задължавате със закон всеки един български земеделски производител да плаща за членство в европейската организация“, правят извода овощарите.
Припомняме, че в Българската аграрна камара членува браншова организация на овощари, от която се очаква да работи в полза на целия сектор Плодове.
Асоциация на оранжерийните производителите: Да, но след приемане на закони
Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) подкрепя предложението държавата да заплати участието на браншови организации в най-голямото аграрно обединение в ЕС „Копа и Коджека“.
Това е изразено в становище на оранжерийните производители относно Законопроекта за промени в Закона за подпомагане на земеделските производители. За подкрепата обаче е поставено условието съответните браншови организации да покриват изискванията за представителност, които са определени в ненаписаните все още Закон за браншовите организации и Закон за аграрната камара.
Припомняме, че по същество това частично повтаря становището на Браншова камара Плодове и зеленчуци, изразено на заседанието на комисията от консултанта Светлана Боянова.
„В момента тези обединени организации, които искат такова подпомагане за членство, нямат представителност“, се посочва в становището на БАПОП, което дава за пример липсата на сектор Оранжерийно производство и структурата на съществуващата Българска аграрна камара.
АЗПБ: Да се разшири кръга на бенефициентите на помощта
Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) принципно подкрепят участието на български браншови организации в Копа и Коджека.
„Ефективното участие на браншови организации и техни обединения в процеса на формиране на европейските политики в областта на земеделието и храните е от съществено значение за защитата на интересите на българския сектор и за своевременното отстояване на националните позиции при изготвянето на европейското законодателство“ пише АЗПБ в становището си.
Асоциацията обаче не е съгласна да бъде ограничен кръга на допустимите получатели на финансова помощ.
„По този начин извън приложното поле на разпоредбата остават други браншови организации и техни обединения, които са регистрирани по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и също осъществяват представителство на българския земеделски и хранителен сектор, но са учредени по различен законов режим, включително по Закона за кооперациите (ЗК)“.
Затова предложението на АЗПБ е разпоредбата да бъде прецизирана, като предвиди възможност целеви финансови средства да могат да бъдат предоставяни както на организации, така и на обединения на организации, регистрирани по ЗЮЛНЦ или по ЗК.
Обръщаме внимание, че становищата на браншовите организации са публикувани в страницата на Комисията по земеделието, храните и горите. В тях е взето отношение и по други членове на закона.
