Осем народни представители от „Прогресивна България“ предлагат пореден ремонт на един от най-основните закона в земеделието – Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Проектът е внесе миналата седмица и може да се определи като опит за фини настройки на някои текстове, без да се пипа фундамента. Заедно с него същата група депутати депозира тези дни и промени в Закона за подпомагане на земеделските производители.
Заради забавените с десетилетия реституционни претенции, стигнали до разглеждане в Европейският съд за правата на човека и до Съвета на Европа, законопроектът предлага собствениците или наследниците на невъзстановени и до днес земи, да заявят желанието си правото на възстановяване да се трансформира в право на обезщетение. Общинските съвети ще бъдат задължени да предоставят общински имоти със заявените площи. Ако до два месеце не вземат решения, то тогава задачата за възстановяване или обезщетяване на заявителите се прехвърля на съответния областен управител. При липса на земеделски земи от общинския поземлен фонд, собствениците се обезщетяват с поименни компенсационни бонове.
В законопроекта се предлага в чл. 24 да се запише изрично, че със земите на бившите ТКЗС, които са частна държавна собственост, се разпорежда министърът на земеделието.
Досега оценката на ограничени вещни права върху държавни земи е „най-ниската цена, по която може да се учредяват ограничени вещни права и сервитути“. Новият текст предлага тази цена вече да се определя на пазарен принцип от независим оценител.
Законопроектът дава възможност за изграждане на хидромелиоративна инфраструктура върху земи от държавния поземлен фонд (ДПФ) без търг и конкурс, по пазарна цена. Когато върху земята има такава инфраструктура, цената при отдаването ѝ под наем или аренда да се определя по пазарна оценка на независим оценител, а договорът, който се сключва, да е с продължителност до изтичане на срока на разрешителното за водовземане, но да не е по-дълъг от 10 години.
Тъй като след поправките в ЗСПЗЗ през 2024 г. бе определено земите от ДПФ да се отдават под наем или аренда чрез не повече два търга, сега зоконадателите искат да променят това, тъй като за двете години на действие на тази разпоредба, се е установило, че остават ненаети около 100 хиляди декара за всяка година. Законодателите предлагат търговете да се не ограничават до два, а да се даде възможност в тях да се включат лица, които имат правни основания на територията на общината или на съседна община. Предлага се още при търговете за пасища общият термин „селскостопански животни“ да се конкретизира като „пасищни селскостопански животни“.
В законопроекта се прави корекция и на критерия за допустимост за участие в търговете. Според предишния тект е въведено изискването за регистрирано правно основание и на тази база площите са наемани от лица, които не са заявили интервенции, по които кандидатстват за субсидиране. Депутатите предлагат основание за сключване на договори за отглеждане на зеленчуци и/или трайни насаждания да се вземат предвид допустимите площи по интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ от Стратегическия план.
За отглеждане на полски и многогодишни фуражни култури за изхранване на животни, се предвижда договорите да се сключват при норма до 8 декара за една животинска единица.
Проектът добавя текст, според който прекратяването или изменението на договорите за наем, които са с продължителност по-голяма от 1 година, и договорите за аренда, да се вписват в съответната служба по вписвания по местонахождението на имота.
Поправя се пасищата и мерите, които се отдават под наем, да не са за „стопанска“, а за „календарна“ година, като се създаде възможност за сключените вече договори да се подпишат допълнителни стопазумение за 3-те месеца отктомври – декември.
Относно рентните плащания за пасища, мери и ливади от държавния поземлен фонд предложението е цената да се определя като се вземе предвид по-високата между най-високата тръжна цена, постигната при държавните и общински търгове, на която спрез предходната година са сключени договори за землищата в общината. За пасищата, мерите и ливадите – собственост на общините наемната цена да се определя по пазарен механизъм.
