Българите гледат по-оптимистично на бъдещето от средния европеец, но продължават да са сред най-скептичните към ползите от членството в Европейския съюз. Това показва най-новото проучване на Евробарометър, поръчано от Европейския парламент.
Общо 72% от българите определят ЕС като „остров на стабилност“ в несигурния свят – резултат, близък до средния за Съюза (75%). За разлика от общата европейска тенденция обаче, у нас оптимистите за бъдещето на света (46%) са повече от песимистите (44%), докато в ЕС като цяло преобладава песимизмът. Най-често посочваното чувство сред българите е надеждата (50%).
Въпреки това едва 57% от българските граждани смятат, че членството на страната в ЕС е полезно – най-ниският дял сред всички държави членки и значително под средното за ЕС от 74%, което е рекордно високо. За българите най-голямата полза от членството са възможностите за работа (49%), следвани от приноса за мира и сигурността (29%).
Приоритетите на българите също се различават от тези в останалите страни от ЕС. Докато европейците поставят на първо място отбраната и сигурността, у нас водещи са конкурентоспособността, икономиката и промишлеността (40%), следвани от енергийната независимост (36%) и демографията, миграцията и застаряващото население (30%). Отбраната и сигурността остават едва на четвърто място (29%).
Повече от половината българи (53%) смятат, че ЕС трябва да има по-голяма роля в защитата на гражданите при глобални кризи и рискове за сигурността. В същото време 84% подкрепят по-тясното единство между държавите членки, а 89% настояват ЕС да отстоява международното право. Две трети от анкетираните (67%) са съгласни Съюзът да разполага с повече средства за справяне с глобалните предизвикателства.
Проучването показва и по-ниска удовлетвореност от качеството на живот в България. Доволни са 67% от анкетираните при средно 83% за ЕС, а финансовото състояние е определено като най-важния фактор за добрия живот.
Инфлацията и поскъпването остават най-големият проблем за българите. Цели 63% искат Европейският парламент да даде приоритет на борбата с растящите цени – с 16 процентни пункта над средното за ЕС. Следват икономиката и заетостта (50%), както и бедността и социалното изключване (40%).
Въпреки критичните оценки към някои политики, 55% от българите заявяват, че са удовлетворени от начина, по който функционира демокрацията в ЕС – резултат, близък до средния за Съюза (59%).
