Ако има световна карта на най-престижните винарски изби, „Мидалидаре естейт“ без съмнение ще бъде вписана в нея. Разположена между Чирпанските възвишения в чертите на малкото село Могилово, тя е създадена като скъпо бижу, което няма суетата да разкрие веднага стойността си, а го прави постепенно – глътка по глътка като при отпиване на премиум вино.
Лозето, виното – тук и в Нова Зеландия
„Мидалидаре естейт“ развива като повечето винарни у нас винен туризъм със СПА в оригинална обстановка и с визуални ефекти. През юли ще се превърне и в столицата на рок музиката.
Точно до основната база е легнало в долина, оградена от планински хребети, фирменото лозе от 1 500 декара. Между редовете отскоро са разположени 14 перки срещу слана Frost Boss C49, доставени и инсталирани от фирма „ХортиСмарт солюшънс“.
Винарната разполага с три изби, от които най-новата е за производство на естествено пенливо вино, създадено по стария френски метод – с вторична ферментация в бутилките и съзряване върху утайките в продължение на две до повече от десет години. Естествено пенливото вино на „Мидалидаре“ е с най-високо премиум позициониране и най-силен международен фокус в България. То е печелило и първо място в най-престижния конкурс за този тип вина в Лондон.
Забележително е, че винарската компания в Могилово е стъпила и в Нова Зеландия, където с дългосрочни договори е наела лозя и ферментационен капацитет за производство на оригинално новозеландско вино под марката „Мидалидаре“. С него и с българските вина фирмата има пазар не само в България и Стара Европа, но и в Южна Корея и Япония.
„Новозеландското вино е различно и уникално в практичния смисъл на думата. Лозето, което имаме там се намира в несравним с никой друг по света микрорайон – заобиколено е от планина и има много голяма температурна амплитуда между деня и нощта. Разположено е на брега на глетчерова река върху алувиална и вулканична почва, богата на азот. Всичко това обуславя изключително интензивни аромати на сортовете. Затова виното, което идва оттам, е много разпознаваемо“, разказаха технолози от „Мидалидаре“.
„Всичко ни водеше към перките“
От 2016 година до миналата година лозята в Могилово ежегодно търпят щети от пролетни измръзвания. Сланите падат около 15 април, а най-късните идват към 5 май.
„Избрахме да защитим лозята с перките срещу слана на новозеландската фирма New Zeland Frost Fans след като проучихме много други възможности навсякъде по света. В крайна сметка всичко ни водеше именно към перките с четири витла, като по-тихи и по-ефективни. Дори лозарите в Канада бяха избрали Frost Boss C49!“, обясниха от винарната.
„Струва си да говорим за перките, защото те не са толкова, колкото трябва да бъдат у нас, за да помагат на лозарите. Дори и сами да инвестират в тях, за година-две, в зависимост от това колко страдат от слани, перките ще си изплатят парите. Истината е, че в години, в които пролетните сутрешни температури падат до -2, -4 градуса, перките могат да запазят на 100% или близо до 100% продукцията“.
От „Мидалидаре естейт“ са доволни, че доставката и инсталирането на перките са се случили съвсем навреме, малко преди да паднат тазгодишните слани.
„От момента, в който взехме решение за инвестицията, до момента, в който машините бяха поставени, минаха няколко месеца. Две-три седмици по-късно започнаха сланите. Перките работеха пет нощи доста интензивно, а два пъти имахме жесток мраз и те въртяха по 5 до 7 часа. И това се случи в година, която не беше толкова опасна за производители като нас. Нашето насаждение е на място, което може би е най-подходящо за лозе, но страда от слани. Благодарение на перките тази година за пръв път от 10 години се разминахме с това бедствие“.
Сланите променят генетиката на лозата и характера на виното
Освен количеството, сланите променят и качеството на гроздето. Реално виното се прави на лозето и, за да имаш пълен контрол, са необходими качествени леторасти, с които да работиш, споделят майсторите на виното.
Когато има частично измръзване, лозата развива леторасти от резервните пъпки, но те носят в себе си различен, но по-нисък процент плодове от генетично заложената реколта. Оттам нататък процесите на развитие и на зреене се случват по друг начин, който трудно се контролира. Гроздето от вторичните леторасти зрее много по-бързо, заради което няма добро развитие на фенолите. В същото време поради бързото натрупване на захари гроздоберът по принуда започва по-рано. Затова най-добрата възможност е да бъдат запазени първичните леторасти.
„Дори да не измръзне първичната пъпка, развие ли леторасъл, който срещне температура от -2 градуса в първоначалната си фаза на развитие, бъдещият плод може генетично да се повреди. Например да не образува оптимален брой зърна с определен диаметър, за да има после контакт между ципите и сока – такъв, какъвто сме преценили, че искаме“.
„Ето защо е необходимо не само температура, която да ни предпази от пълна загуба на леторастите, но и температура, която да остави живи леторасти в добро здраве. От тази гледна точка, перките вършат чудесна работа, защото ние можем да ги задействаме лесно при температура от 0 градуса, за да осигурим при лозята +4, което ще произведе съвсем други плодове по качество, а и по количество“.
Защита от есенни слани и сибирски студ
Хубавото на перките е, че те могат да послужат и при ранните есенни слани.
След гроздобера и през есента настъпва период, в който корените на лозата се развиват в най-голяма степен. Лозата трупа въглехидрати, които дават качеството и количеството на плодовете в следващия гроздобер.
Есенните слани могат да унищожат листата в много ранен етап и да спрат тези процеси. Добре би било листата да се запазят и да фотосинтезират до втората половина на ноември, за да може да позволят тези благотворни процеси. Но в района на село Могилово есенни слани са идвали, макар и рядко, още в началото или в средата на октомври. Те са като бомба със закъснител. Тук перките Frost Boss C49 също могат да помогнат.
Интересен факт е, че в по-студени държави като Канада те се ползват и през зимата, когато температурите падат под биологичния жизнен минимум на зимните пъпки. Тогава перките се задвижват, за да свалят по-топлия въздух отгоре надолу към лозята. Това се случва, когато има условия за температурна инверсия. По същия начин при нетипично студена зима в България с температури под -15 градуса, перките с четири витла могат да помогнат, за да спасят пъпките в покой от измръзване.
„В Новия свят можеш да видиш перки и капково напояване без лозе, но не можеш да видиш лозе без перки и капково напояване. Там първо ще поставят перките и системата за поливане и след това ще засадят лозето“, споделят впечатленията си от острова технолозите, които ежегодно са командировани при лозето и предприятието на „Мидалидаре“ в южното полукълбо.
Защо перки, а не дъждуване
Преди да избере перките за защита от слани винарското имение е проучило различни методи – от палене на огньове до дъждуване. И е установило, че задимяването преди слана е прекалено скъпо и изтощително заради ангажирането на много хора за продължително време в часове, отредени за сън. Докато перките могат да се включат самостоятелно при предварително зададени параметри, преди лозарят да се събуди.
Използването на препарати срещу измръзване донякъде върши добра работа, но зависи от развитието на лозята. Препаратът действа като антифриз, като сгъстява соковете на растението. Той се използва 48 часа преди да настъпи сланата, но ако леторастите не са се развили достатъчно и нямат силна листна маса, веществото няма как да се усвои от растението и да го защити.
Дъждуването е най-доброто измислено средство, тъй като при мраз, водата образува ледена капсула, която осигурява 0,5 градуса при живото растение. За целта обаче процесът със замръзването трябва да се поддържа през цялото време. Но какво става, ако токът или водата спрат? Тогава щетата е огромна. При този метод всичко в масива трябва да се дъждува едновременно. Помпите трябва да работят безотказно, тръбите – да са опасли цялото лозе. Ако студът е продължителен, системата трябва да работи всяка нощ и нощи, а това означава използване на огромно количество вода. Освен това е необходимо дъждовалната система ежегодно да се проверява и държи в изправност. Ако се наложи използването ѝ срещу есенна слана, когато плодовете са още на лозите, водата, която отива в почвата, разваля качеството на гроздето.
За „Мидалидаре“ решението да постави перки Frost Boss C49 не е просто разход, а част от философията за производство на вино без компромиси. Защото пътят към бутилката започва много преди избата – още в лозето, в нощите, когато няколко градуса могат да решат съдбата на цялата реколта.
