Европейският парламент окончателно одобри регламент с нови правила за растенията, създадени чрез т.нар. нови геномни техники (НГТ). Целта е да се улесни разработването и навлизането на пазара на сортове, които са по-устойчиви на климатичните промени, болести и вредители, дават по-високи добиви и изискват по-малко използване на пестициди.
Новият регламент беше договорен между Европейския парламент и Съвета на ЕС още през декември 2025 г. и бележи съществена промяна в начина, по който Европейският съюз ще регулира тези технологии.
Какво се променя?
Досега акцентът беше поставен върху метода, чрез който е създадено дадено растение. Новите правила насочват вниманието към крайния резултат – какви генетични характеристики притежава растението, независимо от технологията, използвана за създаването му.
Растенията, получени чрез нови геномни техники, ще бъдат разделени в две категории.
Първата категория – НГТ-1 – включва растения, чиито генетични промени могат да бъдат постигнати и чрез традиционна селекция. След проверка те ще се третират по същество като конвенционални растения. Изключение правят сортовете, създадени за устойчивост на хербициди или за производство на инсектицидни вещества.
Втората категория – НГТ-2 – обхваща растения с по-сложни генетични изменения. Те ще останат под действието на строгите европейски правила за генетично модифицирани организми (ГМО), включително задължителна оценка на риска и разрешение за пускане на пазара.
Какви култури вече се разработват?
Подобни продукти вече се отглеждат или се намират в напреднал етап на разработка извън Европейския съюз. Сред тях са пшеница с намалено съдържание на глутен, картофи с по-висока устойчивост на болести и царевица, която понася по-добре засушаване.
Новите правила ще важат както за растенията, произведени в ЕС, така и за вносните продукти.
Ще има ли етикетиране?
За растенията от категория НГТ-2 ще останат задължителни пълната проследимост и етикетиране.
При НГТ-1 ще бъде създадена публична европейска база данни. Семената и посадъчният материал ще бъдат обозначавани като НГТ-1, за да могат фермерите да вземат информирано решение какво да отглеждат.
Държавите членки ще запазят правото си да ограничават или забраняват отглеждането на НГТ-2 растения на своя територия, дори когато те са разрешени на европейско ниво.
Какво ще се случи с биологичното производство?
Използването на нови геномни техники няма да бъде разрешено в биологичното земеделие.
В същото време регламентът предвижда, че случайното и технически неизбежно наличие на растения от категория НГТ-1 няма автоматично да води до загуба на биологичния статут. Европейската комисия ще анализира как новите правила влияят върху биопроизводителите и върху доверието на потребителите към биохраните.
Какво става с патентите?
Новите правила позволяват патентоването на определени НГТ разработки, но не и на генетични характеристики или последователности, които съществуват естествено в природата или могат да бъдат получени по биологичен път.
Европейските депутати са включили и предпазни механизми срещу прекомерна концентрация на пазара, като същевременно запазват правото на фермерите да съхраняват и презасаждат семена.
Кога влизат в сила новите правила?
Регламентът ще влезе в сила 20 дни след публикуването му в Официалния вестник на ЕС. Реалното му прилагане ще започне две години по-късно.
