Въпреки че премиерът Румен Радев няколко пъти ясно заяви вчера по време на срещата си с представителите на търговските вериги по повод инициативата „Кошница с грижа“, че отстъпките от минимум 15% за храните от малката потребителска кошница няма да бъдат за сметка на земеделските производители, още днес пристигнаха първите сигнали, че думите му не са били чути.
Браншовите представители Цветан Цеков и Марин Генуров изпратиха писмо до министър-председателя и министъра на земеделието, в което информират, че търговските вериги, включили се в инициативата, не желаят сами да поемат цената на така наречената социална отговорност. И тъй като не искат да я платят, прехвърлят сметката на фермерите.
Ако това е вярно, то е едновременно нахално, грозно и жалко.
Нахално е, защото демонстрира неуважение към премиера и неговия кабинет. Грозно е, защото веригите отлично знаят, че производителите доставчици са малко, зависими са от огромния им пазар и трудно биха се противопоставили на искането за намаляване на доставните цени с 15 процента. Жалко е – за българските фермери.
Акцията „Кошница с грижа“ започна още преди в парламента да бъдат приети предложените изменения и допълнения в Закона за защита на конкуренцията. В тях доста подробно са описани възможните нелоялни търговски практики, а исканото през последните дни намаление на доставните цени е именно една от тях.
Впрочем, докъде стигна този законопроект? Ами – доникъде. Той беше внесен на 11 май в Народното събрание от група депутати на „Прогресивна България“. Малко след това бе решено разглеждането му да бъде отложено с две седмици. Те изтекоха, но законопроектът и до днес не е включен в дневния ред.
Да не би „Кошница с грижа“ да е сделка между търговските вериги и правителството, а цената на тази сделка да е замразяването на законопроекта?
Ако неговите вносители са действително убедени, че предложените промени ще доведат до намаляване на цените на стоките от българските производители с 15 или дори 30 процента, защо не побързаха да ги приемат? Вместо това се стигна до компромиса „Кошница с грижа“. Кошницата – за потребителите, а грижите в нея – за производителите.
Или пък депутатите, които написаха законопроекта, са стигнали до извода, че той може да нанесе повече вреди, отколкото ползи за потребителите? Дали тихомълком не са се отказали от него, като междувременно са решили да го „продадат“ на търговските вериги, убеждавайки ги да се включат в инициативата?
Г-н премиер, какво се случва? По-силни ли са търговските вериги от правителството, щом с такава лекота пренебрегват указанието Ви поевтиняването на храните да не бъде за сметка на производителите? Да, знаем, че не Вие допуснахте те да придобият толкова значителна пазарна сила. Но какво ще направите сега?
Очакваме отговор. И очакваме действие. Защото, ако тези сигнали се окажат верни, „Кошница с грижа“ рискува да се превърне в поредната инициатива, в която едни печелят обществено одобрение, а други плащат сметката.
Добрите намерения рядко се провалят заради лоши идеи. По-често се провалят, когато някой реши да прехвърли сметката на по-слабия.
