От всички заети лица с придобита професионална квалификация в икономиката едва 4 на сто са заети в селското и горското стопанство, докато приемът на ученици в това професионално направление е над 7 процента от общия прием за професионално образование и обучение в страната. Докато 7,3 на сто от учащите тръгват към аграрните гимназии и техникуми, едва 3,7 на сто от завършилите през 2024 г. са започнали работа в агросектора. Това показва анализът на Института за пазарна икономика за съотношението между образование и заетост в икономиката.
Изследването анализира доколко професионалното образование в България отговаря на нуждите на пазара на труда. Чрез създадения Индекс на съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката се измерва съотношението между планирания прием на ученици по професии и реалната заетост на хора с професионална квалификация в различни сектори.
Индексът се изчислява по скала от 0 до 100 точки, където по-високите стойности означават по-добро съвпадение. През 2026 г. индексът общо за страната е 54,4 точки, което показва, че при около половината от учениците, обучавани в професионални гимназии, липсва адекватно пазарно търсене за квалификациите им.
Показателен е примерът за обучението и реализицията на кадрите в селското стопанство. През 2026/2027 в земеделските училища в страната ще бъдат приети близо три хиляди ученици, които ще избират между 12-те професии, приложими в сектора. Най-много ще са учениците за професиите „Механизация и цифровизация в аграрния сектор“ (близо 800) и „Фермерство“ (близо 700).
Разширеният прием на специалисти в сектора на селското и горското стопанство вероятно цели по-скоро да запълни отдавна създадените аграрни техникуми в страната. Въпреки че образованието се насочва все повече към професии, свързани с модернизирането и механизацията в земеделието, заетите в сектора продължават да намаляват.
Данните на областно ниво дават още по-ясна представа за съответствието между професионалното образование и структурата на икономиката. През 2026 г. с най-висок резултат е област Разград с 68,2 точки. След нея са Добрич (64,8 т.) и Русе (63,8 точки). Основната причина тези области да имат толкова висок резултат е, че като цяло приемът в селскостопанските професии в страната все още е раздут, а именно в областите от Добруджанския край и заетостта в сектора е висока. Столицата е на осмо място. При нея съответствията са в ниските стойности на приема и заетостта в селското стопанство и на високите – в ИКТ сектора. Същевременно приемът в строителството и транспорта е малък в сравнение със заетостта.
В област Пловдив има сравнително високо съответствие по отношение на индустрията, но приемът в строителството е раздут, а в транспорта – недостатъчен. В Бургас и Варна стойностите на приема и на заетостта в хотелиерството и ресторантьорството са високи.
На последните места в класацията са областите Габрово и Смолян като общото между тях е недостигът на кадри за промишлеността и едновременно с това силно разширеният прием в професии, свързани с информационните и комуникационни технологии - ИКТ сектора и с този на хотелиерството и ресторантьорството. Габрово е областта с най-висок дял на приема в информационни и комуникационни технологии професии, а Смолян – в хотелиерството и ресторантьорството.
