Кореновоиздънковите плевели са широко разпространени. Те притежават извънредно голяма способност за вегетативно размножаване, но също така се размножават и със семена. Отнасят се към групата на многогодишните плевели. При тези плевели органите за вегетативно размножаване са корените. Те образуват главен корен, който при едни видове (козя брада) се залага плитко, но при повечето видове проникват на голяма дълбочина в почвата (до 2 м при повитица и до 7 м при паламида). До главния корен се образуват странични, хоризонтални корени, които понякога достигат на дължина до няколко метра. Както по главния корен, така и по страничните коренни разклонения се намират пъпки, от които се развиват издънки. Подземната част на кореновите издънки представляват надземно стъбло. Тези издънки са способни да образуват главен и странични корени, от които се появяват нови издънки и т.н. По този начин от едно растение се образуват във всички посоки все нови надземни стъбла и корени и се получават по-големи и по-малки петна от плевели. За разлика от многогодишните плевели с вретеновиден корен тези плевели развиват коренови издънки през целия вегетационен период независимо от това дали корените са подложени на подрязване или на повреждане.
Кореновоиздънковите плевели заплевеляват всички културни растения, включително окопни и житни култури, овощни и зеленчукови градини, лозя и др. Най-широко разпространени от тях са: обикновена поветица, паламида, козя брада, горуха (родилна трева), кипарисова млечка, къпина, вълча ябълка, полски кострец (млечок). Най-вредни и най-често срещани видове са поветицата и паламидата. Причините за масовото разпространение на кореновоиздънковите плевели са комплексни. По-важни от тях са ненавременните и плитки почвообработки, използването на фрези и дискови оръдия на площи, заплевелени с тази група плевели, прилагане на недостатъчно ефективни хербициди. Борбата срещу кореновоиздънковите плевели включва прилагане на агротехнически, механични и химични методи. Като основен механичен метод се прилага методът на изтощаването, включващ чести обработки на почвата, които унищожават израсналите плевели. Този метод се прилага успешно при основна обработка на почвата за пролетни култури след ранни и средноранни предшественици, включително подметка на стърнища и ранна дълбока оран. При дъждовно лято, след ранна дълбока оран, плевелите отново се развиват, което налага прилагане на допълнителни обработки. Надземната маса и част от корените на повечето кореновоиздънкови плевели успешно се унищожава с хормоноподобни хербициди на база 2,4 -Д (2,4-Д аминна сол, дикопур Ф, дезормон ликид, матон 600 ЕК, солушън 800 СП и др.) на база 2М-4Х (агриксон, дикотекс 400, У-46 М флуид, хфастокс екстра), на база 2,4-Д+ дикамба (аминопиелик Д, банвел Д, уидмастер ), на база дикват (реглон форте), на база глюфозинат (баста 20 СЛ, либерти). За пълното унищожаване на тази група плевели се прилага система от мерки с участието на тоталния системен хербициден препарат раундъп и всички други търговски препарати на база глифозат. В зърнено-житните култури срещу паламидата добро хербицидно действие имат хербицидните препарати дерби 175 СК, гранстар 75 ДФ, линтур 70ВГ, секатор ВГ, хусар макс ВГ, сансак, а срещу повитицата старане и др. От в. Фермер
