Когато земята не достига, е трудно да си фермер

18-07-2006 г. И така, мястото е Правец, а фермерът - Бончо Бончев. Генерал от запаса, който вече не командва хора, а повече от 150 елитни животни - крави, юници и телета. Започва с няколко юници, закупени от бившето ТКЗС. Регистриран е като земеделски производител и има определена квота за селскостопанска продукция (мляко). Фермата е на собствено място - всичко е ново строителство. Животните се отглеждат на две места - в едната част са дойните крави, а в другата - сухостойните и подрастващите. Фермерът не е използвал никакви заеми и кредити. Постепенно, бавно, с много труд и средства, със строителство по стопански начин е изградено всичко. И кравите също са се увеличавали една по една. Но в момента на животните вече им е тясно и стопанинът се е замислил за нова ферма. Кравите се доят в доилна зала с централен млекопровод на смени. НЕДОСТИГЪТ НА ЗЕМЯ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ Той съществува в почти всички полупланински и планински райони на страната. Земята фактически няма собственици, твърди Бончев. Тя е върната на тези, които ги няма. В момента не е възможна делба между многото собственици. Земята не е равностойна (не става дума за качеството й), а зависи от това, къде се намира. Ето, заговорило се е, че в единия край на града ще се строи голф игрище. И всички собственици са наострили уши. Чакат много пари. Твърди се, че ще плащат по 2000 лева на декар. Затова почти никой не продава земя, не отдава и под аренда. Изчакват. Собствениците на земя в повечето случаи нямат документ за собственост. Мнозина от тях са притежатели по на 1/8–1/10 част от общата площ. Понякога на 100 декара земя има по 100-120 собственици. И затова, правилно смята г-н Бончев, без комасация не може да се мине. Крайно време е земята да принадлежи на тези, които ще я обработват. Може да се намери някакъв начин - например чрез облагане с прогресивен данък. Тук, в Правец, земята е нискокачествена, неплодородна, с много камъни. Затова не може да се очакват високи добиви и е много трудно да се говори за рента, наем за земята и др. под. Средният добив от пшеницата например е около 250 кг от декар. Обработката на един декар излиза минимум 50 лева. А това означава, че производството на пшеница от декар ще струва 20 стотинки, при 12-16 стотинки в Дунавската равнина например. И изходът се налага сам - не може и не бива да се търсят високи добиви. Пригодно е тук да се произвеждат груби фуражи - люцерново сено, тревни смески, царевица за силаж. Колкото и скъпо да струва, споделя Бончев, земята трябва да се работи, да се подобряват пасищата и ливадите. Фермерът обработва около 1000 декара земя, част от която е собствена, а другата обработва по-най различни споразумения със собствениците, вкл. и дадена ей така, колкото да не стои пустееща. В тези 1000 декара са включени житни (пшеница и ечемик) - 300 дка; около 200 дка царевица и толкова люцерна. Останалото са ливади и пасища. Ето защо изискването да се отглеждат животни на базата на определени декари е нецелесъобразно за такива планински и полупланински райони на страната, смята Бончев. Той е постигнал всички необходими показатели за екстра и първо качество на млякото. Средно от крава получава по 6 тона мляко. Част от него преработва в кисело мляко, предназначено за региона - Правец, Ботевград, Етрополе - дневно по около 300 кг кисело мляко. Останалата част се предава на фирма “Мегле” (немска) и на фирма “Данон” (френска). Но поради липсата на пълна автоматизация при производството на кисело мляко, той вече спира производството му и млякото ще се предава на споменатите фирми. Фермерът работи предимно с рециклирана със собствени сили и средства техника от бившето ТКЗС. Разполага с всичко необходимо: трактори, сеялки, плугове, силажо- и зърнокомбайн, торови ленти и доилна вана във фермата и т.н. Купува компоненти и сам си приготвя концентрирания фураж. В дейността му помага само едно семейство - мъж и жена. Фонд “Земеделие” го задължава да купува фураж, който фактически не му е необходим и част от него залежава и се разваля. Искат за една крава да има 10 декара площ, но не му признават разходите за закупуване на сезал, нафта, торове, за подобряването на пасищата и ливадите. А що се отнася до млечния борд, такъв съществува. Но в…Благоевград (!?), на който той е член. Но що за борд е това и кому е нужен, като досега въобще не са се събирали и не са решавали нито един проблем? И това е естествено, като в района на Благоевград има само един собственик с 10-15 крави, няма преработвателни предприятия. И така, основният проблем тук е за ПРИСЪЕДИНИТЕЛНИТЕ ФОНДОВЕ за формите и начина за отпускането на заеми. Бончев е категоричен, че пари в повечето случаи се отпускат не на тези, които ще обработват земята и ще гледат животни. Това е голямата беда. И затова намерението му да строи нова, супермодерна ферма, е твърде проблематично. Той е закупил земя, мястото е подходящо, водоснабдено, купени са и необходимите строителни и други материали. Но, фермерът е на кръстопът. Каква ще бъде съдбата му и на нему подобните след влизането ни в ЕС, не е съвсем ясно. Защото пак ще трябва да разчитат единствено на собствените си сили. Oт в. Фермер