Колкото в по-дълбока криза изпада българското животновъдство, толкова по-мрачни са фермерските прогнози за бъдещето на този сектор. Не от една или две години, а още от 1993-а година Синор.бг отразява нерадостната съдба на малките предприемачи в страната, чиито бизнеси безславно фалират. През тези десетилетия за всички ни обаче стана ясно, че държава и политици само формално имитират инициативи, които са уж в помощ малкия и среден бизнес.
Затова днес искаме да се обърнем за помощ към един друг бизнес – на хотелиерите и ресторантьорите, които биха могли да спасят от изчезване и малкото работещи мандрички в държавата. Идеята ни подсказа друг земеделски производител – овощарят и зеленчукопроизводител Красимир Кумчев от Пловдивското село Трилистник, който в разговор с голям хотелиер от града под тепетата разбрал, че в огромните петзвездни луксозни хотели, където една нощувка струва колкото половин месечната заплата на един земеделец, менюто в тамошните ресторанти съдържа само вносни плодове, зеленчуци, чийто пластмасов вкус няма нищо общо с качествените български продукти.
Същото обаче се отнася за сиренето, кашкавала и други млечни продукти от менютата на родните ни хотели, където масово сиренето и кашкавалът е от имитиращи продукти, т.е. произведени са от палмови и други масла вместо от кравето, овче или козе мляко на нашите животновъди. Това научаваме от друг фермер – Васил Николов от град Земен, Пернишка област, който от десет години е изградил перфектна семейна ферма и мандра, сертифицирал се е дори като биофермер. Но поради липсата на нормален пазар е на път да фалира, защото аграрната политика у нас отдавна не работи в защита на реално действащите предприемачи.
Срещаме Николов заедно със сина му на импровизиран фермерски пазар в центъра на София, когата по повод тригодишнината от създаването на Българската аграрна камара родните производители представяха качествените си продукти с марката „Земенея“. От тази среща дойде и идеята да търсим подкрепа от туристическия бранш в София, Банско, а защо не и в други краища на България, в полза на малките фермери - защото стопанства като това на Николови в страната има много - Кулови в Карловско, млекопреработвателното предприятие „Елена“ в Стара планина, „Милкана“ в Родопите и много други.
От интервюто, което Васил Николов даде за нашите читатели, ще разберете защо е назряло времето хотелиерите да започнат да търсят директни контакти в родните животновъди, така че качествените продукти да намерят своята подобаваща цена и да стигат до потребителите.
Г-н Николов, как смятате, че ще се отрази поредната криза върху дейността на Вашата семейна фирма?
Започнахме преди десетина година с по десетина крави и овце, но благодарение на инвестициите и проекта ни по предприсъединителната програма САПАРД изградихме овцеферма, кравеферма и мандра. Днес обаче се попитам - какво от това, че сме инвестирали толкова години, за да развием качествен български продукт, когато нямаме нормален достъп до пазара. Та, погледнете – 70 процента от вътрешния пазар с млечни продукти се държи от големите търговски вериги, в резултат на което ние сме принудени да продаваме под себестойност. Другото безобразие е, че 20 процента от пазара се държи от имитиращите сирена и млечни продукти, защото са евтини. А сега се видя, че суровината за част от тях не отговарят на никакви стандарти за качество, защото не били проверявани. В същото време тези продукти масово се ползват от хотели, ресторанти и баничарници. И за нас като семейно стопанство остават само 10 процента от пазара – това са малките магазинчета, където обаче реализацията ни е ниска. Хората трудно могат да си позвалят нашето сирене, защото ние държим на качеството, то обаче си има цена.
Как ще се отрази върху Вас поскъпването на горивата, торовете и други суровини?
Преди да коментирам поскъпването на всички суровини в земеделието и животновъдството, другият голям бич е решението на общината през миналата година да вдигне таксата смет за нашето предприятие на 20 промила, което върху инвестицията от 5 милиона лева, които сме направили означава, че през следващите 10 години ние трябва само за тази такса да платим още 5 милиона лева на общината. И защо общината си мисли, че с 20 процента такса смет ще привлече инвеститори. Това е жив рекет срещу малкия бизнес, но няма на кого да се оплачем.
Излъгах сина си да работи при мен, а той завърши международни отношения. И сега съжалявам, че дойде в нашата фирма – защо децата ни трябва да търпят това, което изтърпях? Лично аз съм жертва и на безобразията на Калина Илиева, когато управляваше Държавен фонд „Земеделие“ ДФЗ. Два пъти осъдихме фонда за неплатени проекти, но държавата не ни плати наказателните лихви по съдеблните дела за 7 години , а само за три години, защото такива били нормативите. В същото време, когато някой стопанин трябва да бъде санкциониран, държавата търси от нас платени субсидии за 10 години назад.
Преди да коментирам състоянието с поскъпването на всички цени, искам да попитам защо ни забраниха да вдигаме цените на нашата продукция, след като ние купуваме скъпо и горивата, и торовете, и опаковките. Скачат и разходите за работни заплати. И риторично питам защо нашият бранш трябва да бъде футболната топка, която всеки подритва.
Видяхме как КЗК установи, че има картел при изкупуването на суровото мляко – само в нашия регион и в Трънско млякото се изкупува под себестойност, а после по веригата слагат 100 процента надценки. Въпреки този картел никой не предприема мерки в наша защита сега, защото искаме моментално да се реагира, не в бъдеще време.
От друга страната, непрекъснато се тръби сред българската общественост, че ние сме получавали много субсидии. Сега ще ви кажа, че на декар субсидията на площ е само 17 лева, но рентата на държавата и общините, която ние плащаме за наетата земя, е 20 лева на декар. С други думи – нашата помощ директно я връщаме отново в държавата. Официално по статистика 60 процента от животните са намалели, затова питам къде остава субсидията, която държавата не плаща за изчезналите животни. Защото всички ние виждаме как всяка година субсидията намалява, но къде точно отива, не знаем - това са факти без отговор от страна на държавата.
Много въпроси поставихте преди изборите. Имате ли надежда, че ще бъдете чути?
Последните 5-6 години политиката в агросектора тотално е сбъркана , но никой не ни обръща внимание. И аз питам защо никой от управляващите не идва при нас в производството, за да види реално какво се случва. Животновъдите не печелим не само от млякото, никой не изкупува кожите на животните, никой не изкупува вълната, а млякото се продава на крайно несправедлива цена.
За последната година фалираха други две големи ферми в Трънско – в село Завала и в село Пещера, което беше с 500 овце. Е, как няма да закрият при тези обстоятелства. Лично аз прогнозирам, че, ако политиките спрямо животновъдите не се подобрят, в рамките на 2-3 месеца и ние като малък бизнес ще закрием производството си.
