Българското земеделие не умира шумно – то изчезва бавно, пред очите ни.
Предстоят избори и ново редовно правителство. Опциите кой ще е бъдещият (предишен) земеделски министър не са много и можем да ги изброим поименно. Имаме един популист, който най-добре умее да говори и да се възхищава от себе си, но стратегът в него e безследно избягал. И не, това не е Христанов. Имаме друг човек, който превърна тиквите в най-отглежданата култура само с едно щракване на пръсти. Имаме един мъдър човек, който точно заради това не би приел отново да бъде министър. Имаме няколко добри изпълнители, но от тях реформи не чакайте. Точно те си мислят, че като раздават субсидиите с точността на щвейцарски часовник, правят най-доброто за фермерите. Но не е така. Имаме технократ, който беше изчистил риска с протестите, като решаваше личните проблеми на браншовиците и така ги подчиняваше – той тях и те него. Имаше и един министър, който много се стараеше, но факт – нищо не разбираше от земеделието. Така е в последните 13-14 години. Министрите следваха регламентите на Европейската комисия и цялото им усилие бе да не се отклонят от азбуката на Брюксел. В резултат на това фермерите намаляха, производството също, вносът се увеличи, а администрацията здраво затегна примката.
Добър ден в неделя!
Кой е идеалният земеделски министър?
Краткият отговор е, че няма такъв, не съществува. Ако е добър за малките, ще е лош за големите. Ако го харесват животновъдите, ще срещне съпротивата на овощари и зеленчукопроизводители, защото двата подсектора си поделят обрвързаното подпомагане. Ако уреди зърнопроизводителите с дългосрочна аренда, ще трябва да преодолее недоволството на фондовете за земеделска земя. Ако е представител на една политическа формация, ще си създаде врагове сред тези, които подкрепят партиите в опозиция. Журналистите пък все ще намерят за какво да го критикуват, защото не е журналист този, който го слави. И т.н. Така че, освен че трябва има план как да съживи селското стопанство, той трябва да е психически устойчив на ударите, които ще получава от много посоки. Но най-болезнените, разбира се, ще идват от „своите“ в правителството, когато не получава подкрепа, най-вече финансова, за да изпълни програмата си Така се случи в предишния кабинет.
Земеделският министър най-силно би се приближил до определението „идеален“,
ако успее да направи производителите спокойни за бъдещето си и уважавани в обществото.
Идеалният министър ще разработи стратегия за следващите 10 години, с одобрението на фермерите. В нея ще са законите, които секторът чака не от години, а от десетилетия. Тези закони ще изправят земеделците, вместо да броят дните до субсидията и годините, в които остават в професията по инерция.
Този министър, който може би не съществува, ще запази големите производители, но също така ще подкрепи средните и малките, които отглеждат здраве за нацията – плодове и зеленчуци, мляко и сирене, хляб и олио.
Спокойният човек ще знае,
че ако утре реколтата му погине от бедствие, ще получи реална компенсация, за да може да остане в бизнеса. В САЩ са го решили със застраховка на дохода от предишната година. Ние можехме още тази година да го направим със застраховки плюс компенсации от Взаимоспомагателния фонд. Но това отлетя.
Спокойният фермер е този, който може да си направи сравнително точна сметка какви приходи ще получи през годината и колко от тях ще вкара в собствения си резервен фонд, колко ще инвестира в стопанството, колко ще внесе в държавния бюджет и колко ще похарчи, за каквото реши.
Ще знае още, че няма да му изкупят продукцията на безценица, точно защото министърът е въвел справедлив ред във веригата на доставка. Ще бъде спокоен, тъй като има сигурен пазар за произведеното. А това би се получило, ако участва в кооператив, където има кой да се погрижи за стоките и за пазара. Но, за да има кооперативи, трябва най-напред да има закон за кооперативи.
Не е лесно да подредиш органично програмата си за управление на земеделието, така че всяка следваща стъпка да е надграждане на предишната и да предхожда логично другата, която предстои.
Фермерите ще бъдат уважавани,
ако поредният министър не съобщава пред микрофоните колко милиарди евро са им раздадени през годината, защото повечето от тях знаят, че са получили микроскопична част от тях и като „екстра“ им идва дежурната реплика: „Толкова пари, а не спряха да се оплакват!“.
Ще бъдат уважавани, ако бъдещият министър им съдейства да се създаде във всяка община и всяка седмица фермерски пазар, защото тогава потребителите и производителите ще се опознаят и ще си имат доверие.
Ако министърът избере подходяща дата, фермерите могат имат своя празник веднъж в годината, за да не остават незабелязани от обществото, както е сега. Ще е от полза и ако премиер, президент и министър посещават от време на време стопанствата, защото това е знак на уважение към хората, които произвеждат българска храна. Не може кралското семейство във Великобритания да ходи при фермери един-два пъти годишно, а българският премиер да се сеща, че има такава професия, само когато получи предупреждение за протест.
Но преди да започне да изпълнява стратегията си,
министърът трябва да разчисти добре терена
от виртуални животни, надписани обществени поръчки и корупционери на различни нива. С четири думи: Да спре изтичането на пари. Това са средства, които не са за общото, а за частното благо и които отнемат от помощта за реалните производители.
В момента точно с това се занимава служебният министър Иван Христанов, наред с посрещането на аржентинския слънчоглед, с превенцията срещу болести по животните, със срещи с браншовите организации. На някои земеделците им идва в повече видео дневника му, който обновява почти ежедневно в своя Фейсбук. Но да кажем, че министър Христанов е избрал този начин да информира българите за безобразията, на които е попаднал. Как иначе да разберем за тях? От прокуратурата ли? Не вярвам и вие не вярвате.
