Георги Лефтеров е майстор-пекар на хляб и други вкусни печива – по професия, по талант е майстор на словото, а по душа е романтик в най-древния град на континента Пловдив. Често публикува свои размисли, наблюдения или просто истории в своя Фейсбук. С негово позволение публикуваме нещичко, което написа наскоро. Насладете му се! (Заглавието е на Синор.БГ)
История за хората, храната и онова, което тихо забравихме
Около 14.00 ч., Пловдив има особен характер. Това е онзи час, в който градът за кратко си поема въздух между обяда и следобедната нервност, а човек може да седне на една малка масичка пред пекарната, да държи чаша капучино и да се преструва, че мисли велики мисли, докато всъщност наблюдава хората, което, честно казано, е много по-полезно занимание.
Точно това правя и аз.
Хлябът за деня е изпечен, фурната вече диша по-спокойно, а хората минават покрай мен с онзи леко разсеян поглед на съвременния човек, поглед, който е вперен едновременно в телефона, в задачите за деня и в някаква неясна тревога за това дали животът се случва правилно.
И докато отпивам от капучиното си, ми идва една мисъл, която напоследък започва да ме тревожи все повече.
Имам чувството, че българите постепенно губят културата в хапването на хляб.
Не в печенето - пекари, слава Богу, все още има, а в самото му ядене.
Днес човек влиза в пекарната и гледа хляба с известно подозрение, сякаш той е нещо между диетологичен проблем и международен заговор. Пита внимателно, почти шепнешком:
- Този хляб… здравословен ли е?
А аз стоя срещу него и си мисля, че човечеството яде хляб от поне петнадесет хиляди години.
Петнадесет хиляди.
За това време хората са построили цивилизации, измислили са философията, изобретили са колелото, направили са държави, революции и поезия и въпреки всичко това са продължили да ядат хляб.
И, странно или не, не са изчезнали.
Днес обаче българинът се е начел в интернет.
А интернет, както знаем, е едно прекрасно място, където човек може да научи всичко. Особено от хора, които никога не са месили тесто.
Там ще прочетеш, че хлябът е враг на човечеството, че въглехидратите са почти престъпление и че ако изядеш филия след шест вечерта, организмът ти ще започне да се държи като обиден данъчен инспектор.
И хората вярват.
Белият хляб е друг характер.
Той е лек по природа и затова обича тежка компания. Боб чорба, месо, мазни гозби - все сериозни неща, които искат нещо до себе си, което да поеме удара.
Белият хляб в такива случаи е като стар приятел - стои до теб и не задава излишни въпроси.
И в живота и в храната нищо не е в лишение, а в баланса.
Но това са знания, които трудно ще намериш в интернет.
Там има таблици.
Диаграми.
И хора, които никога не са седели на една малка масичка пред пекарна в един следобед в Пловдив, с чаша капучино в ръка, наблюдавайки как един град яде хляб.
Аз обаче съм седял. И сега седя.
Всеки ден.
И затова си мисля, че проблемът на българина никога не е бил хлябът.
Проблемът е, че започнахме да вярваме повече на екрана в джоба си, отколкото на онова, което човечеството е научило за петнадесет хиляди години.
А това, ако трябва да сме честни, е много по-опасно от една филия бял хляб до чиния с боб чорба“.
Майстора
