Земеделската фермерска общност, обединена в конфедерацията на организациите на браншовите организации в агросектора и производството на храни „Копа и Коджека“ (Copa&Cogeca) изрази рязкото си недоволство от минималните промени във формулата за изчисляване на данъка по Механизма за корекции на въглеродните емисии на границите на ЕС (CBAM), въведени с вторичното законодателство, прието на 10 декември. Според бранша тези леки корекции няма да предотвратят риска от недостиг на торове или последващите непосилни производствени разходи, които ще се стоварят като индиректна финансова тежест земеделските производители, селскостопанските кооперации, преработвателите на храни, търговците и производителите на торове.
Ще припомним, че Механизмът за корекция на въглеродните емисии по границите (МКВЕГ, или CBAM), въведен преди две години за митническата територия на Европейския съюз (ЕС), привидно сякаш не се отнася пряко до земеделските производители, но от българския торов завод „Агрополихим“ предупредиха, че фермерите ще бъдат натоварени с по-високи разходи и това ще стане факт след 1 януари 2026 г., когато механизмът за въглеродните емисии - Carbon border adjustment mechanism ще се прилага и за вносителите на цимент, желязо, стомана, алуминий, торове, електроенергия и водород от държави извън ЕС.
От „Копа и Коджека“ припомниха, че през последните месеци конфедерацията многократно е предупреждавала институциите за драстичното въздействие, което ще има влизането в сила на CBAM.
„Изглежда, че Комисията и държавите членки са чули тези опасения и сега се опитват да намерят бързи решения за някои от тези елементи като референтни стойности и стойности по подразбиране. Въпреки че приветстваме намерението, реалността е, че вторичното законодателство, публикувано вчера, няма да реши ситуацията“ се посочва в съобщение на конфедерацията.
„Основното, което фермерите и торовите заводи очакваха, беше определянето на стойностите на въглеродния сертификат за всяко едно предприятие. Докато платформата за въглеродни сертификати по CBAM остава незавършена и епланирана едва за 2027 г., данъкът по CBAM ще трябва да се основава на средната тримесечна цена на въглеродния диоксид, след подаване на поръчка от вносителите на торове. Като се има предвид, че цената на диоксида може да варира значително в рамките на три месеца, това създава огромна финансова несигурност за вносителите, които не са в състояние да поемат такъв риск.
Тъй като само два от трите ключови фактора, необходими за изчислението на CBAM, са изяснени, финансовата несигурност за производителите и вносителите на торове в ЕС остава пълна, което им пречи да правят по-нататъшни поръчки, докато 50 % от доставките на торове в ЕС идват от трети страни.
Освен намаляването на надценката за подразбиращите се стойности, което се оценява положително, не са предложени мерки за компенсиране на разходите, свързани с CBAM, за земеделските производители. В момент, в който много земеделски производители в ЕС се сблъскват с изключително ниски или дори отрицателни маржове в цените на зърното, вече трета поредна година в някои държави членки, поради рязкото повишение на производствените разходи от 2020 г. насам, това е просто неприемливо“, се посочва в позицията.
От „Копа и Коджека“ призовават Европейската комисия, държавите членки и Европейския парламент да предприемат действия в защита на сектора. „В този контекст ние отново призоваваме съвместно Европейската комисия и държавите членки да отложат прилагането на CBAM за торове, докато не бъдат изпълнени следните условия:
1. Всички технически елементи, определящи разходите по CBAM, да бъдат финализирани по начин, който гарантира пълна предвидимост на цените в момента на вноса и фактурирането.
2. Да бъдат въведени ефективни мерки за компенсиране на разходите, свързани с CBAM, за земеделските стопани, като се предотврати по-нататъшно увеличаване на разходите и се защити конкурентоспособността на селското стопанство и веригите за доставки на храни в ЕС.
Не можем да си позволим половинчати мерки в момент, когато жизнеспособността на селскостопанското производство в ЕС е изложена на риск и когато конкурентоспособността и устойчивостта на по-широката верига за доставки на храни са поставени под въпрос, с потенциални последствия за потребителските цени, заключават от "Копа и Коджека"
