И през 2025 г. свободата на пресата в Европа е била подложена на постоянен натиск, породен от правни заплахи, физически атаки и сплашване, опити за овладяване на медиите и транснационални репресии. Това показва годишният доклад на партньорските организации към Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата и безопасността на журналистите, представен в Брюксел на 3 март.
Съдебният натиск, известен като „дела шамари“ или стратегически дела срещу общественото участие (SLAPP), продължава да се използва широко за заглушаване на медиите. В тази връзка партньорите по платформата приветстват инициативите в редица държави за прилагане както на директивата на ЕС, така и на стандартите на Съвета на Европа срещу SLAPP, съобщиха от Асоциацията на европейските журналисти.
Според доклада, озаглавен „На повратната точка: Свобода на пресата 2025 г.“, войната на Русия срещу Украйна остава най-сериозната заплаха за журналистите. През миналата година са убити четирима медийни работници, а много други са ранени. Мнозина журналисти остават задържани в окупирани територии или са изчезнали. Зачестяват и случаите на журналисти, станали обект на физически атаки по време на протести от страна на полицията, политически лица и протестиращи в Европа. Такива инциденти са докладвани в една четвърт от държавите, обхванати от доклада, като най-високите нива са регистрирани в Грузия, Сърбия и Турция.
Докладът насочва вниманието и към наблюдението над журналисти чрез шпионски софтуер, транснационалните репресии срещу журналисти, законодателството за „чуждестранни агенти“, прието или планирано в няколко държави, както и към несигурните условия на труд на медийните работници. През 2025 г. партньорите по платформата публикуваха 344 сигнала за сериозни заплахи за свободата на медиите, което е значително увеличение (+29%) спрямо 2024 г., когато бяха регистрирани 266.
България е една от страните във фокуса на доклада през 2025 г., като специален акцент е поставен върху атаките срещу журналисти по време на протестите срещу предишната власт, както и върху транснационалните заплахи в контекста на опитите за отвличане и убийство на разследващите журналисти Христо Грозев и Роман Доброхотов.
Ето какво отбелязват наблюдателите за ситуацията в страната:
* Въпреки някои скромни подобрения през последните години, България остава предизвикателна среда за независимата журналистика. Медийният пейзаж продължава да се оформя от дълбока политическа поляризация, политическо и икономическо влияние върху редакционната работа, както и от правни и управленски дисфункции.
* Безопасността на журналистите се е подобрила умерено в сравнение с предишни години. Физическите атаки са относително редки, но враждебността от страна на политиците, онлайн тормозът – особено злоупотребите на полова основа – и заплахите, свързани с организираната престъпност, допринасят за климат на несигурност.
* Доверието в правоприлагащите органи остава ниско, с бавни и неефективни разследвания и липса на национална система за проследяване на атаките срещу журналисти. България все още не се е присъединила към кампанията на Съвета на Европа „Журналистиката е важна“.
* Въпреки че не са регистрирани потвърдени случаи на използване на шпионски софтуер срещу журналисти, България се е утвърдила като център за компании, разработващи технологии за наблюдение, а доклади сочат, че инструменти за следене като Pegasus са били използвани от властите в миналото.
* Правните заплахи и SLAPP делата остават сериозен проблем. Делата шамари, инициирани от големи бизнеси, политици или съдии, продължават да се използват срещу разследващи журналисти. Опитът за изменение на Наказателния кодекс от октомври 2025 г., който предвиждаше глоби и присъди лишаване от свобода до шест години за публикуване на лична информация без съгласие, без изключение за обществен интерес, представлява сериозна заплаха за свободата на пресата.
Въпреки че беше оттеглен след обществено и международно недоволство, този епизод подчертава риска от бъдещ регрес.
Медийният плурализъм е неустойчив. Секторът се характеризира с политическо влияние, непрозрачни структури на собственост и икономическа тежест върху малкия рекламен пазар.
Държавната реклама е лишена от прозрачност и остава уязвима за политизация, особено на регионално и местно ниво. Пазарната концентрация остава висока: две основни групи – PPF Group и United Group – доминират ключови сегменти на радио- и телевизионното разпространение и телекомуникациите.
Въпреки че някои независими и разследващи медии предлагат висококачествена журналистика, техният брой остава нисък и няма вътрешни схеми за финансиране, подкрепящи разследващата журналистика.
Българската национална телевизия (БНТ) изпадна в продължителна лидерска патова ситуация поради неспособността на Съвета за електронни медии (СЕМ) да осигури мнозинство от гласовете за избор на генерален директор. Съдебни обжалвания, жалби и процедурни спорове допълнително парализираха процеса.
По време на мисията на Платформата в България през септември 2025 г. заинтересованите страни посочиха политизацията и недостатъчните ресурси като текущи проблеми както за БНТ, така и за медийния регулатор.
Въпреки че БНТ и Българското национално радио остават сред най-доверените източници на новини за българите, тяхната независимост е възпрепятствана от ограничено финансиране, политически натиск и недовършена регулаторна реформа.
Достъпът до информация е отслабен от институционална непрозрачност и пречки при подаването на заявления за достъп до обществена информация.
Ниското заплащане, несигурните условия на труд, ограничената саморегулация и разпространението на нискокачествени онлайн издания подкопават статута на професията и допринасят за ниското доверие в медиите, което в България е сред най-ниските в ЕС.
България остава слабо подготвена да приложи Европейския закон за свободата на медиите (EMFA), който влезе изцяло в сила от август 2025 г. Въпреки че Министерството на културата е започнало работа по изменения в Закона за радиото и телевизията, няма ясна стратегия, график или по-широк процес за привеждане в съответствие с останалите разпоредби на регламента.
