В дните на изложението „Агра“ в Пловдив миналата седмица Организацията за културно-историческо и генетично разнообразие на растенията и животните ПолеРани представи официално своите цели и философия за опазване на агробиоразнообразието в България.
Инициатор за създаването ѝ е д-р инж. Светла Николова от сдружение Агролинк. Ето какво разказа тя пред Синор.БГ.
„Старите сортове трябва да се отглеждат, а не да стоят във фризери“
Каква е визитката на организацията ПолеРани?
Основната ни цел е да създадем местни районни центрове и общности за обмен на знания и умения за съхраняване на старите сортове и породи.
Искаме да спасим традициите, свързани с култури, застрашени от изчезване. Те не трябва да бъдат затворени в хладилници, фризери и генни банки, а да се отглеждат активно. Истинското съхранение е чрез използването им – в градините, в храната, в местните празници.
Семенна банка и каталог на забравените сортове
Има ли достатъчно семена от местни изчезващи сортове?
Ще създадем семенна банка, като работим с местни дребни производители. В село Долно Белево (Хасковско) вече има библиотека за семена.
Нашата цел е да изпитаме старите зеленчукови сортове, чиито имена хората са забравили. Ще ги сравняваме с описания в антикварни книги от XIX и началото на XX век. Ако не могат да бъдат идентифицирани, ще им дадем нови имена – както направихме с хасковския местен розов домат, който в момента е единственият домат, включен в Националната сортова листа.
Планираме създаването на каталог на местните сортове и породи. Още тази есен на сайта на ПолеРани ще публикуваме първите семена с подробно описание и характеристики – къде могат да се отглеждат и как да се съхраняват.
В момента подготвям и книга по темата, защото много хора се връщат на село без нужните знания. Малцина знаят например, че едни семена са с едногодишен, а други – с двугодишен цикъл.
„В старите сортове има аромат, вкус и повече здраве“
С какво са ценни местните сортове?
Най-вече с качеството и вкуса. Всички, които ги отглеждат, казват, че в тях има аромат. Тези характеристики са свързани с хранителната стойност. Старите сортове носят повече здраве. Много от новите хибриди са селектирани за външен вид и транспорт, но са загубили част от хранителните си качества.
Освен това овощните дръвчета у нас се третират по 14–16 пъти годишно с пестициди. Старите сортове са адаптирани към местните условия и не изискват толкова химия.
Устойчивост и дълголетие
Но вече има нови болести и неприятели. Не са ли по-уязвими старите сортове?
Въпреки това те често показват устойчивост. Миналата година, когато пролетните мразове унищожиха почти всички овощни градини, старата силистренска компотна кайсия оцеля и роди плодове.
Друго тяхно качество е дълголетието. Някои овошки живеят до 100 години – имаме такива круши. Докато хибридите вегетират средно 10–15 години.
„Семената нямат граници“
Срещат ли се български сортове и извън страната?
Да. Наскоро бяхме в Германия и Швейцария, където видяхме стотици традиционни сортове, отглеждани биологично. В Швейцария например се отглежда старият сорт ябълка „Кайзер Александър“, познат у нас като „Цар Александър“, който все още се среща в Троянско.
Семената нямат граници. В България сме имали диви сортове пшеница, освен лимеца. Отглеждали сме бакла още преди Христофор Колумб да открие Америка.
Над 700 съмишленици и идея за Национален съвет
Колко хора ви подкрепят и какви са следващите стъпки?
Миналата година посетихме 20 фестивала и събрахме над 700 съмишленици. Не всички имат градини, но искат да бъдат потребители на местните сортове.
Ще обучаваме хората как да предотвратяват кръстосано опрашване и как да съхраняват сорта чист. В екипа ни има агрономи, еколози и докторанти. Искаме да предложим създаването на Национален съвет за опазване на агробиоразнообразието, защото досега се говори предимно за биоразнообразието в дивата природа, а културните растения и породи също се нуждаят от защита.
Партньорства и бъдещи проекти
С кои институции ще работите?
Започваме изпитване на сортове в Института по овощарство, който ни предоставя земя и оранжерии. Ще работим и с Института по зеленчукови култури „Марица“. Разработили сме и софтуер, чрез който ще публикуваме информация за всеки сорт, който може да се разпространява.
„Това е национално богатство“
Какво предстои по отношение на овошките?
В Троянско вече са съхранени 52 сорта ябълки от изоставени градини. Подобни инициативи могат да се развият и в други региони. Вярвам, че много хора ще се включат, защото това е национално богатство, което трябва да спасим от изчезване.
