Очевидно най-засегнати от липсата на адекватни политики за преодоляване на кризата са земеделците от сектора на плодовете и зеленчуците, затова още на втория ден от назначаването на служебния министър на земеделието Иван Христанов ръководството на Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ настоя за среща. В отворено писмо, разпратено и до медиите, членовете на организацията изразяват сериозно притеснение след днешното гласуване в пленарна зала на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители.
Вместо да бъде приета системната реформа за създаване на цифров географски регистър и реална инвентаризация на трайните насаждения, Народното събрание прие единствено технически текст, свързан с подаването на заявления без квалифициран електронен подпис, което абсолютно не решава същинския проблем в сектор „Плодове и зеленчуци“, четем в писмото. Ето и целият текст на искането:
„БКПЗ е единствената организация в България с широко представителство на интересите на производителите на плодове и зеленчуци. Нашата работа е прозрачна и отговорна и всяко действие е продиктувано от грижата за запазване на сектора и за производството на качествени, конкурентоспособни български продукти.
Един от ключовите фактори за устойчиво и конкурентно производство – наред с напояването, работната ръка и лоялната конкуренция – е адекватната, достатъчна и навременна финансова подкрепа към реалните земеделски производители със средства от ЕС и националния бюджет.
Подпомагането трябва да достига до реално работещите стопани, а не до фиктивни площи. През 2025 г., при пролетните измръзвания на трайните насаждения БКПЗ подкрепи инициативата на МЗХ за проверки на агротехническото състояние на градините, така че компенсации да бъдат изплатени само за реално съществуващи площи. По същата причина подкрепихме и законодателните изменения за създаване на цифрови географски данни и инвентаризация на трайните насаждения, оранжериите и парниците – текстове, които бяха отхвърлени от 51-вото Народно събрание без ясни мотиви.
За съжаление, имаме обосновани съмнения, че продължава източването на европейски и национални средства чрез фиктивни трайни насаждения – включително отдавна изсъхнали или реално несъществуващи градини.
Секторът говори за явление, което на жаргон се нарича „субсидиевъдство“ – заявяване на площи единствено с цел получаване на подпомагане. Още по-притеснително е, че заявителите на подобни площи вероятно участват и в други интервенции – обвързано подпомагане, еко схеми, биологично производство и др., което означава риск от злоупотреби в значителен размер.
В тази връзка камарата настоява за спешна среща със служебния министър на земеделието и храните Иван Христанов, на която официално да заявят своите четири основни искания.
* Детайлна информация за площите с трайни насаждения по видове култури, получили подкрепа по държавната помощ за пропаднали площи вследствие на неблагоприятни климатични събития
* Данни за заявените площи по помощта за измръзвания, които при проверка са установени като недопустими
* Актуална информация и план за изплащане на втората част от компенсациите по втора група култури, включително средствата от Европейския фонд за гарантиране на земеделието в размер на 7 400 000 евро и националния бюджет
* Конкретни мерки за повторни проверки и пресичане на злоупотреби
Сектор „Плодове и зеленчуци“ няма да приеме повече половинчати решения. Българските производители очакват прозрачност, справедлив контрол и защита на публичния ресурс, заключават в писмото си от бранша.
