Не за първи път пишем за малцината фермери от Източна България, които пазят от изчезване традиционната българска порода Източнобалканска свиня (ИБС) и съвместно с учените селекционери търсят помощ от държавата, за да съхранят малкото стада, останали на картата на страната. Може би, не знаете, но от 2006 г., когато в страната все още е имало 10 хиляди животни от черната порода, ситуацията тръгва към пълна катастрофа след нахлуването на смъртоносната болест Африканската чума по свинете АЧС.
След 2019 г. вирусът обхвана цялата страна и доведе до унищожение на хиляди животни в индустриалните стопанства и фермите с животни на свободна паша. Това срина всякакви надежди за запазване на популацията на местните породи и това се доказва от статистиката на Българската агенция по безопасност на храните БАБХ след 2019 г., предоставена на Синор.бг.
По данни на Интегрираната информационна система ВетИС, през януари 2020 г. в страната е имало 11 ферми, в които са отглеждани 671 свине от източнобалканската порода под селекционен контрол. Само година по-късно – в началото на 2021 г. са останали едва 3 стопанства, с обща численост от 234 свине под селекционен контрол. Тези стряскащи данни изваждат от равновесие всички селекционери, затова те ребром поставят въпроса за съхранение на тродиционната порода.
Под тяхно въздействие държавата заделя средства за създаване на така наречените „Ноеви ковчези“, където бяха събрани незаболелите от чумата селектирани свине. В резултат на това бяха обособени три стада – в Кюстендил, Сливен (със съдействието на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството) и в Средец (към Селскостопанска академия), плюс едно частно стопанство във Варненско. Не е ясно обаче каква е издръжката на тези стада, защото фактът, че след 2024 г. броят им продължава да намалява, е изключително тревожен.
През януари 2026 г. регистрите на БАБХ сочат, че животновъдните обекти със селектирани животни у нас са четири и в тях се отглеждат едва 164 свине. Тоест – за 20 години бройката на Източнобалканска свиня се е стопила хиляди пъти.
Безспорната причина за този срив след 2020 г. е епизоотията на АЧС. Много преди това обаче държавните институции така и не намериха време да се вслушат в исканията на бизнеса, нееднократно настояващ да се приложат защитни политики за опазване на ценната българска порода. Не само Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня, която от 2016 година активно работи за опазването на традиционните черни свине, но и наскоро учреденото Националното сдружение на традиционните и местни породи свине, искат ново законодателство за пасищните животни. Сдружението беше създадено през лятото на 2024 г. в Тракийския университет и в него освен учени се включиха представители и на индустриалното свиневъдство. Всички те предлагат създаването на нова нормативна уредба, регламентираща дейността на свободно отглежданите пасищни животни.
Приетата през 2007 г. наредба 6 за условията и реда за пасищно отглеждане на свине от източнобалканската порода и нейните кръстоски досега е претърпяла 4 изменения. Дори последното от 2024 г. обаче не отговаря на търсенията на бизнеса, защото, ако традиционалистите държат единствено на селекциите ИБС, представители на индустриалния бизнес търсят нови пътища за икономическо развитие на свиневъдството, свързано със създаване на кръстоски от местната порода с културни породи, по подобие на тези в Испания и Унгария. Ще припомним, че подобна селекция в Испания са кръстоските с местната порода „Иберийската свиня“ (от която се прави „хамона“), а в Унгария – с „Мангалица“.
Традиционалистите настояват за нови правила за регистрация на терени в горите, които да бъдат отдавани под наем дългосрочно на фермерите, отглеждащи ИБС. Те не държат да получават субсидии, защото и сега компенсациите за застрашени от изчезване породи са минимални – през миналата година са отпуснати по 128 лв. на животно. За тях е жизнено необходимо да получат лесен достъп до пазара, защото с реализация на месото те биха могли да развиват нормален обизнес, посочиха от развъдната асоциация на ИБС.
И досега опасността от нови огнища на АЧС след дивите прасета в страната остава основна пречка за отглеждането на ИБС в горите. Забраната за свободна паша не е вдигната, припомниха и от БАБХ. „Причината е, че при този тип технология контактът с диви свине или с тяхната среда е практически неизбежен, а вирусът на АЧС продължава да циркулира сред дивата популация в България. На този етап единственият възможен подход за съхраняване на породата е отглеждането ѝ в контролирани условия — в оградени терени и помещения извън горски територии — до намиране на устойчиво и ефективно решение за контрол на заболяването“, поясниха от агенцията.
Индустриалните свиневъди от своя страна държат на търсенето на пазарни ниши. А каква по-добра алтернатива от тази да получим нови породи прасета, селектирани с ИБС. Но според бизнеса за целта е нужно приемане на напълно ново законодателство, което да стимулира отглеждането на пасищни животни и кръстоските с тях. Припомняме, че за разлика от другите породи черните свине-майки раждат много по-малко, а месото от тези животни също е ограничено като тонаж. То е по-скъпо и най-важното, то е с високи вкусови качева. Неслучайно през 2023 г., с помощта на експерти от Тракийския университет през 2023 година и по поръка на най-старата свиневъдна ферма у нас „Голямо Враново“ в Русенско беше създадена новата порода „черен ангел“, чието качество на месото би отворило пазара не само в страната, но и зад граница, поясни директорът на свинекомплекса Вихрен Димитров. Породата е селектирана между мъжки екземпляри от ИБС, по чиято линия се предават вкусовите качества на месото, и породата „Дюрк“ при свинете-майки, които предават на поколенията натрупването на месна маса, осигуряващи икономическа ефективност при производството им. За да може този бизнес да се развие обаче, кърпежите на наредба 6 не са достатъчни, смята бизнесменът. „Според мен е важно проблемът да се обсъди на кръгла маса с всички заинтересовани страни, като се търси съдействието и на европейската администрация, защото някои от забраните са поставени отдавна и не отговарят на сегашните изисквания за здравословна среда в свиневъдството“, поясни Димитров.
За страничния наблюдател темата с изчезващите български породи може да изглежда маловажна, но фермери и учени са категорични, че българското животновъдство би могло да открие подходящи алтернативи за успешен бизнес именно в сортовете и породите, удържали през вековете по нашите ширини.
(Темата е с продължение, очаквайте мнението и на бизнеса)
