В началото на 2026 г. Синор БГ представи някои видове скакалци (разред Правокрили (Orthoptera): Calliptamus italicus (италиански скакалец), марокански скакалец (Dociostaurus maroccanus) и др. Скакалците са многоядни вредители, които застрашават голям брой културни растения от различни блотанически семейства. Видовете Isophya tenuicerca (горски скакалец), Decticus verrucivorus (пъстър скакалец) и Tettigonia vivridissima (зелен) при голяма плътност на популацията нанасят щети по дървесни видове и храсти наред със земеделските култури. Темата ще бъде завършена с мерките, които намаляват опасността от превръшането на скакалците в напаст, за каквато има сведения от близкото и далечното минало.
Стратегията за успешна растителна защита изисква познаване на жизнения кръговрат на насекомите и условията, които не само позволяват естественото възпроизводство, но и прекомерното размножаване, което превръща скакалците в напаст. Беше отбелязано, че тяхното естествено местообитание са затревени, необработваеми площи, включително такива с ниска широколистна растителност. От такива места става миграцията към площите със земеделски посеви и насаждения. Такива места трябва да бъдат обект на редовни обследвания, данните от които ще послужат за надеждно прогнозиране за растителната защита.
Агротехническите мероприятия, например разораване на целините, не благоприятстват жизнения цикъл на насекомите. Затревените площи, използвани за пасища, не бива да бъдат прекомерно отъпквани от добитъка, а тревостоят да стане по-рядък. Борбата с плевелите лишава скакалците от първоизточник на храна в площите, отредени за културните растения.
Проследяването на абиотичните фактори и най-вече на температурните колебания, са надежден ориентир за прогнозата. Например ларвите на мароканския скакалец (D. maroccanus) се излюпват, когато температурата на въздуха за няколко дена се задържи 17℃. Тяхното поведение през денонощието зависи от слънчевото греене и от тепературата. Вечер, когато застудее до 10℃ ларвите се вцепеняват. Раздвижването става със затоплянето на следващия ден. Летежът става в слънчево време при не по-ниска от 22℃ температура. Друг фактор е водата. В средата на лятото окрилените насекоми се насочват към влажни места и водоизточници.
При обследването на площите трябва да бъде взет под внимание и стадният инстинкт на отделните видове. Той е по-силен при мароканския скакалец за ларвите и възрастните при сравнение с италианския.
Употребата на инсектициди следва да започне най-скоро след забелязване на опасността. На третиране подлежат местата с концентрация, където е станало излюпването. С нарастването насекомите стават по-подвижни, а е възможно и по-устойчиви към инсектицидите. Третиранията обикновено започват в края на пролетта на по-ниските места, а при по-голяма надморскта височина в последното десетдневие на юни.
В зависимост от метеоусловията и миграцията на насекомите пръскането може да бъде повторено. В специализираните източници е посочена и възможността за внасяне на примамки, съдържаци активното вещество карбарил. Залагането на примамките трябва да стане след дъжд. Във всички случаи употребата на химически средства трябва да става при строго спазване на правилата за безопасност за хората и животните.
За защита на по-малки площи могат да бъдат създадени прегради от растения, които отблъскват скакалците. Такива са кориандър, люляк, мащерка и др. За третиране подходящи са етерични масла, извлечени от такива видове. Ароматът на чесън е най-ефикасен като репелент, използван през пролетта.
За биологичен контрол са подходящи спорите на гъбата Nosema locustae. Те се смесват с примамка за контрол върху скакалците. Това повишава ефикасността срещу по-възрастните индивиди. Навременното прилагане на пестициди предотвратява сформирането на ята и разселването на скакалците.
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
