В последния си анализ експерти на Центъра за оценка на риска по хранителната верига ЦОРХВ съобщават за поява на вид скакалец от семейството на дървесните скакалци (Tettigoniidae) – Decticus albifrons, или белочел дектикус, който принадлежи към разред Orthoptera (правокрили). Той е едър скакалец с размери, които варират от 32 до 40 мм, което го прави един от най-едрите представители на това семейство в Южна Европа.
Важно за фермерите е , че видът не е икономически значим и не застрашава земеделските култури. Храни се предимно с други дребни насекоми, като може да приема и растителна храна. Не се очаква присъствието му да причини съществени повреди или икономически загуби при полски, овощни, лозови и зеленчукови култури.
Този скакалец развива едно поколение годишно и зимува като яйце в почвата.
Окраската на възрастните индивиди варира от кафяво-сива до кафеникаво-жълта. Крилата имат бели ивици и значително надвишават дължината на тялото. Яйцеполагалото на женската, което наподобява сабя и служи за снасяне на яйца в почвата понякога достига близо 2 см. Главата е масивна и има мощни челюсти. Възрастните скакалци имат отлично развити крила и са много добри летци.
Decticus albifrons е средиземноморски вид, чиито местообитания се ограничават до горещи и сухи места, включително пасища, храсталаци, лозя и овощни градини. Този вид е широко разпространен в Средиземноморието, най-вече в близост до крайбрежието. Във Франция, е разпространен на север до департаментите Лоара, Рона, Кантал, Ло и атлантическото крайбрежие на Шарант-Маритим и Мен е Лоар.
В Северна Гърция, видът често се среща освен в крайбрежните части и във вътрешността на страната, както и в ниските подножия на планините Аскио в областта Козани. За разлика от мароканския и италианския скакалци, този вид е предимно хищен и се храни с малки насекоми (малки скакалци, щурци, гъсеници, мухи, пеперуди и бръмбари), уловени в тревни туфи и други храсти близо до земята [2]. Поради смесения си хранителен режим видът не се разглежда като икономически значим неприятел по земеделските култури, а храненето му с други насекоми може да има и благоприятна екологична роля.
Възрастните се срещат от юни до края на октомври. В отделни райони местообитанията на вида могат да бъдат неблагоприятно повлияни от интензификацията на земеделието и промените в земеползването. Наблюдаваното през летните месеци присъствие на D. albifrons в населени места е свързано със сезонната активност на възрастните индивиди и с близостта на подходящи сухи тревни и храстови местообитания. Появата на повече индивиди за ограничен период е сезонно явление и не е основание за тревога.
Белочелият дектикус (D. albifrons) не представлява опасност за хората, домашните животни или земеделските култури. Видът не е отровен, не напада хората и не е известен като преносител на заболявания с медицинско или ветеринарномедицинско значение.
Наблюдаването на отделни или повече индивиди в населени места не изисква предприемане на мерки за растителна защита или масова дезинсекция. На гражданите се препоръчва да не унищожават насекомите. Когато отделен индивид попадне в жилище или на тераса, той може да бъде изнесен на открито с подходящ съд, без да бъде притискан или хващан непосредствено с ръце.
