Двайсет години след присъединяването на България в Европейския съюз секторът на плодовете и зеленчуците остава крайно ощетен в подпомагането през европейските фондове и държавния бюджет – първо, защото получава в пъти по-малко субсидии от бюджетите, заделени за животновъдството, и второ – защото схемите за източване на евросредства не виреят при градинари и овощари, докато виртуалните животни и пасищата се оказаха бездънна яма за измами. Тонове мастило са изписани по тези теми не само от засегнатите фермери, но и от политици, експерти, медии, чиито битки в търсенето на справедливост обаче не доведоха до кардинално решение на проблемите.
След като и статистиката застрашително започна да „боде очите“ на потребителя с огромните сривове в производството на домати, краставици, пипер, кайсии или череши, самите браншови организации изведнъж се разединиха и отново не успяха да променят статуквото.
И понеже помощ отникъде не иде, някои фермери започнаха поевидинчно да водят своите битки. В този текст ще ви запознаем със сигнал, подаден в края на 2025 г. от група производители на плодове и зеленчуци до Европейската комисия, където точно са описани огромните разлики в субсидирането между двата рискови за селското ни стопанство подотрасли, къквито са „Плодовете и зеленчуците“ и „Животновъдството“. Публикуваме със съкращения писмото, в което градинарите изрично посочват, че са извън всякакво намерение да насаждат омраза между двата бранша, а само да посочат онези нормативни ниши, отварящи възможността за изземване на средства от един сектор и пренасочване към друг, без икономически аргументи и без прозрачност точно къде отива подпомагането.
„За да са в съзвучие с приоритетите на ЕС в областта на земеделието, всички управляващи у нас твърдят, че сектор ,,плодове и зеленчуци” бил приоритетен, но това са само фрази без съдържание – само вид реклама в заблуда на обществото. Ние не само, че не сме техен приоритет, но сме дискриминирани спрямо колегите от другите чувствителни сектори.
Ние оценяваме труда и проблемите на колегите от секторите на животновъдството, лозаро-винарството и други подобни чувствителни сектори и не сме против тяхното подпомагане, но не може повече да понасяме несправедливото отношение към нас. В последните дни пак ни се доказва, че овощари и градинари сме дискриминирани, а животновъдите (без малките, с до 9 говеда или 49 овце или кози, които уважаваме и подкрепяме), са добре обгрижвани и субсидирани. За тях винаги се намират пари за бързо разплащане и запазване на ставките им по различни схеми по предходни години, макар бюджетите им да са същите или намаляващи и броя на животните или декарите пасища да им се увеличават.
Нашите подпомагания за осланяването на някои видове овошки след повече от 6 месеца чакане бяха частично изплатени – само 40% от определената стойност, с оправданието, че нямало средства. А ние послушно и тихо навлизаме в 2026 г. в очакване на останалите 60%. И тези субсидии са само за 100% пропаднали площи с протоколи, не за всички пострадали.
Ето и други доказателства за различното отношение на властта. Неравностойното подпомагане на приоритетните сектори ,,Плодове и зеленчуци“ и ,,Животновъдство“ от държавните помощи продължава още от 2018/2019 г. Така общото държавно подпомагане за всички сектори на растениевъдството е 17 212 018 лв., което е с 14% по-малко от 2018 г., а за сектор животновъдство е 136 733 134 лв. От общо 153 945 152 лв. субсидирането на растениевъдството е 11% срещу 89% за животновъдството. Такова е и съотношението и през 2020 г., а през 2021 г. е 79% към 21% в полза за сектор животновъдство. Общите субсидии за животновъдството са 288 395 007,69 лв., които са 353,3 % повече от субсидиите на сектор ,,Плодове и зеленчуци“ (защото те са едва 81 636 950,41 лв.)
Ако погледнем сумите, платени на свиневъдите по схемите за хуманно отношение към животните, ще стигнем до извода, че у нас няма хуманно отношение към хората и към българските деца, защото те нямат достъп до качествени български плодове и зеленчуци. Хуманизът е само към някои животни, чиито собственици за няколко месеца, ако въобще притежават свине, получават средно по 566 874,70 лв. Изискванията за хуманно отношение към животните е да водят дневник и да осигурят по-голямо лично пространство при транспортиране – как се спазва и как се контролира това? Преди години след протест бе спряна схемата за отглеждане на биозайци върху пасища, но за 2021 кампания за 1 ЖЕ био животни се определиха над 30 дка пасища със завишени ставки.
Подпомагането и по обвързаната подкрепа на секторите – животновъдство и плодове и зеленчуци също е в едностранчиво съотношение 67% към 33% в полза на колегите. На какъв принцип и логика се разпределят средствата от обвързаната подкрепа между двата чувствителни сектора – плодове и зеленчуци и животновъдство – идосега няма отговор на този въпрос. През 2015 г., когато имаше много начертани площи с тикви подпомагането на зеленчуците беше над 238 лв./дка, а на плодовете 193 лв./дка и имаше достатъчно бюджет. През 2016 г., когато тиквите бяха изключени от подпомагането, ставките на добивите се увеличиха, разделиха се на различни групи и ставките на подпомагането на плодовете и зеленчуците се намалиха, а по пътя на логиката, то трябваше да се увеличат. Къде отидоха средствата – отново никой в МЗХ не ни обясни. Неведнъж за сектор животновъдство се установяват над 30% виртуални животни, но бюджета им не се намалява нито в миналото, нито сега, а дори се увеличава.
Средната стойност за обвързана подкрепа в нашия сектор е 2 100 лв. (73 032 701 : 20 414 = 2 100 лв./ на производител – т.е. 109 пъти по-малка от тази на животновъд през 2020 г. и 122 пъти през 2021 г.) Бюджетът за 2020 г. е 190,657 млн. лв., от които 114, 6 млн. лв. за животновъдите и 76 млн. лв. за овощари и зеленчукопроизводители. За 2021 г. стойностите са съответно: за животновъди 120 203 338 млн. лв. за 8 схеми и 79, 6 млн. лв. за плодове и зеленчуци.
Много ни подразни отношението и в прилагането на изискуемите минимални добиви, когато се определят ставките за ,,приоритетните сектори ,,Плодове и зеленчуци и Животновъдство“. За да получим субсидирането, нашият сектор през 2017 г. за всички подпомагани култури, с изключение на зелето трябваше да докаже минимални добиви, увеличени с 25% при доматите, в резултат на което количествата за тях се увеличиха от 1521 кг на 1 900 кг. При отглеждането на ябълки увеличението на добивите скочи с 374 %, или от 343 кг на 1 283 кг, за да бъдат субсидирани. При прасковите увеличението беше с 299% – от 251 кг на 750 кг/. Всички овощни плодове са с увеличени ставки над 200%. Краставиците са с увеличение 208% – от 1 000 кг на 2 075 кг. Тези увеличени ставки са за конвенционалните плодове и зеленчуци и останаха до момента на същите нива. От досегашния опит всеки ще ви каже, че подобни добиви са трудно постижими, без осигурено напояване и при влошените климатични условия, което за условията в България е постоянен проблем в последните години.
И досега администрацията не полага грижи да промени тази ситуация за нашия сектор. Но в същото време се грижи за минималните количества мляко, които животновъдите трябва да реализират, за да получат своето подпомагане. И те са изключително ниски – по 2 000 л. на крава в равнинен район и 1 500 л. за планински район, а за биволи ставката бе 400 л. – т.е. 1, 5 л. на ден. За 2024 г. средният млеконадой от една крава в България е бил 3 735 л, което е 32,9 % под добива на крава в Естония, който е 11 353 л. , да не говорим за Дания - с 10 483 л. Българските мандри не намират достатъчно количество българска суровина, защото тя липсва. А в същото време сме свидетели как ДФЗ признава неограничени количества мляко, предадени за изхранване на прасетата, за да се докаже субсидиране – как се получава това, отново липсват обяснения.
От две години България е с най-висока стойност на ставките в подкрепа на животновъдите от всички държави в Европейския съюз, но това не пречи да се задоволяват всички искания на някои браншови лидери като се измислят и реализират различни, дори безумни, мерки и схеми, с които да ги подпомагат. Макар че Комитетът по наблюдение не прие отпадането на модуларната ставка за подпомагане на всички животни с висока ставка, тя пак стана реалност по неправилен начин. С писма за кратък срок всеки член от Комитета за наблюдение трябваше да изрази мнението си и тези писма без получен отговор се считат за отпадане на ограничената ставка и така големите животновъдни ферми, със затворени производства, стават по-мощни, а дребните фалират.
От тази година създават Гаранционен фонд, с който ще ни обезщетяват при щети от природни бедствия. Само че, и тук не сме равнопоставени с животновъдите, защото те няма да участват в този фонд с прихващане на 1,5% от полагащите им се субсидии. Мотивът е, че при тях няма рискове от природни бедствия, затова в рисковия Взаимоспомагателен фонд ще се взимат пари само от растениевъдите. Защо е това разделение, защо те имат само облаги, но не и задължения? Защо не сме равнопоставени, след като и те имат ливади и фуражни култури, нали самото подпомагане на животни е обвързано и с притежаването на земя..?
Не само тум сме неравнопоставени – същото е и с инвестиционните мерки и схеми, където за тях има отделни приеми и отделни бюджети, но за нас няма. При инвестиционните схеми само техният процент на съфинансиране надхвърля 75%, защо? Много от тях, най-вече с виртуалните животни, купиха трактори, ремаркета, прикачен инвентар, доилни инсталации и т.н., които стояха с опаковките си до изтичане на времето на контрол и после частни съдебни изпълнители ги разпродаваха. Земеделските стопани като нас ги купуваха на високи цени, но все пак по-ниски от цените в съответния момент. Така ,,специалните животновъди“ си изплащаха ниските кредити към финансовите институции, оставаха им печалби и после се появяваха епидемии, които уж унищожиха несъществуващите животни и те вече са фалирали, а в действителност са забогатели. За такива случаи народът е казал: ,,вълка сит и агнето цяло“, а за министерството и фонда – „ни лук ял, ни лук мирисал“. При заявен интерес всичко това може да се проследи. Много колеги, закупили техните “инвестиции”, сигурно ще помогнат на разследващите от Европейската комисия, ако бъде направено.
Дори инициативата “магазини за хората“ пак е в услуга на животновъдите, защото с отлагането им от половин година вече няма плодове и зеленчуци и ние няма какво да предлагаме. Не разбираме как в една витрина ще се поберат от 20 до 50 артикула - млечни и местни продукти, консерви и пакетирани стоки. 10 млн. лв. държавни пари са осигурени за нула време, за да могат за 15 дни, а може и по-малко, да има витрини или мобилни магазини на 33 места и то само в Пловдивска област. За хората ли се прави това, или за отчитане на дейност и получаване на високи заплати на определени лица или има и още нещо?
Животновъдите са облагодетелствани и в сектор биологично земеделие през настоящия период. Площите на биологичните полски-ливади не само са увеличени като декари, но и като процент на ставката, която е в повече с 155,36%, докато на трайните насаждения е увеличена едва със 75,40%. На всички останали плодове и зеленчуци увеличението е в диапазона от 35,87% до 47,68%, а при луковичните зеленчуци дори е намалена с 12,85%. Увеличението на ставките при биологичните животни в проценти е от 124,44% до 238,96% за говеда за мляко.
Доказателство за странните правила откриваме и при интервенцията за хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност), дейността “Осигуряване на свободно отглеждане на открито на животните“. Изискването е да си заявил парцел по ОПДУ и за паша. Трябва да водиш дневник за пашуването, заверен от ветеринарен лекар. Попълват се и 2 таблици за броя дни паша в периода 15 март до 15 ноември за до 2 ЖЕ/ха и таблица за парцелите. Всички знаем, че стада над 150 крави не се изкарват на паша и то в няколко селища, дори общини и области. Много години недобросъвестни кандидати заявяваха пасища из цялата страна, без да имат животни. После изискването се ограничи до заявяването на площи в съседни общини и така се заявяваха парцели в много селища с радиус на обхват над 100 км. Ретроспекциите с добре познатите измами са неслучайни. А в същото време за нас няма средства и права дори за покупса на хладилни бусове, с които да транспортираме пресните плодове и зеленчуци до магазини, пазари, борси, които те изискват. Но пък има de minimis за кандидати за покупка на транспортни средства за кучета, които са субсидирани с 27 000 лв..
За нашия приоритетен (в кавички) сектор “Плодове и зеленчуци” няма преходна национална помощ, няма специални мерки /инвестиционни, биосигурни, маркетингови и други/, няма хуманно отношение, няма защитни цени, няма специални и опростени кредити, почти нямаме и de minimis, а ни се предлагаше кредит срещу предплатена субсидия от обвързаната подкрепа с много административни ангажименти”.
Като се извиняват за дългото изложение, фермерите молят за подкрепа Европейската комисия, защото секторът се нуждае от спешно оздравяване, заключават в края на писмото си фермерите.
