Годишно България внася над 9 пъти повече пресни зеленчуци, отколкото изнася, докато при плодовете не сме толкова зле, защото експортът ни е само 4 пъти по-малък от вноса. Това показват последните данни на Министерството на земеделието и храните за търговията с пресни плодове и зеленчуци, като се прави сравнение не само с последните три години – от 2023 до 2025 г., но актуалната статистика дава яснота и за тенденциите във вноса и износа на пресни плодове и зеленчуци от януари до август 2025 г. спрямо същия период за предходната 2024 г.
Пълните данни за вноса и износа на пресни зеленчуци през 2024 година показват, че чуждата стока е над 9 пъти повече от износа, реализиран от българските фермери, защото сме внесли 270 хиляди тона зеленчуци, а сме изнесли едва 33 хиляди т.
При вноса и износа на плодове през 2024 година у нас са влезли близо 400 хиляди тона (398 069 т), докато изнесените българските плодове зад граница са близо 80 хил. т, или 79 837 т. Износът ни е основно на дини, череши, сливи и кайсии, като основните ни партньори са в съседните балкански държави.
Ще се спрем малко повече на вноса, който и през миналата година почти при всички пресни плодове и зеленчуци непрекъснато нараства. Най-голям внос безспорно се отчитаме при доматите, картофите и пипера.
За осемте месеца на миналата година (данните са от първи януари до 20 август 2025 г.) българите сме сложили на трапезата си 68 505,7 тона домати, произведени в чужди държави, като безспорно Турция е основният доставчик – вносът от там е бил 38 750,2 т, при 37 128,9 т – внесени за същия период на 2024 г. На второ място по доставки е Гърция, откъдето до август миналата година сме внесли 14 477,6 т домати, което е с близо 4 хиляда тона повече от същия период на 2024 г. – тогава импортът е бил 10 971,8 т.
През последните три години безспорен лидер при вноса на катрофи не е Германия, както повечето от нас мислеха, а Франция, следвана от Гърция. Интересното е, че през 2024 г. френският внос намалява рязко. И ако през 2023 г. сме потребили над 17 590 т картофи, през 2024 г. вносът пода до 12 964,2 т. Вторият вносител е Гърция, при която също има лек спад – при 11 815,8 т през 2023 г. през 2024 г. той е 10 814,4 т. Колкото до сравнението между осемте месеца на 2025 и 2025 г. при френските картофи се отчита ръст – от 7 938,7 г на 9 889,1 т. Но спадът на гръцкия внос и значителен – от 10 814,4 т до август 2024 г. на 7 109,4 – през 2025 г.
Страната ни активно внася и сладък пипер, като до август 2025 г. количествата са били 23 645 т, при 20 581 т – за осемте месеца на 2024 г. Турция отново държи лидерството и отново с нараснали количества, тъй като за 8-те месеца на 2024 г. импортът е бил 13 078 т, а година по-късно – 15 029 т пипер. Албания и Северна Македония са следващите вносители на пипер, но с тази разлика, че през миналата година западната ни съседка намалява вноса за българския пазар.
Лидерите при вноса на лук в страната са Сърбия, Австрия и Турция. А при вноса на зеле пазарът ни разчита най-мното на Северна Македония, Албания и Турция.
Краставиците са от Гърция и Турция, а корнишоните – от Турция.
