Ако искаме да отгледаме здрав и силен разсад, изключително важно е да използваме качествена почва. Има 3 основни варианта: торфени таблетки, да купим готова почвена смес за разсади или да приготвим сами, но тя трябва да бъде чиста, без излишни примеси.
Некачествената почва може да съсипе всичките ни усилия, а разсадът или ще остане слаб, или дори ще загине. Когато приготвяме почвената смес сами, това трябва да стане поне 2 седмици по-рано, за да има достатъчно време тя да почине и узрее.
Кои са традиционните съставки на добрата почва?
Основните съставки са: торф или кокосови влакна, градинска почва, зрял компост или вермикомпост, добре угнил оборски тор и агенти за разрохкване на почвата (пясък, перлит или вермикулит). Добавянето на Триходермин към сместа предотвратява развитието на сечене и кореново гниене.
Какви свойства трябва да притежава качествената почва?
Механичните свойства включват параметри като плътност, хидрофилност (способността на почвата да се мокри и абсорбира влага), водо- и въздухопропускливост. Качествената почва трябва да бъде чиста, добре структурирана, да позволява на въздуха да достига свободно до корените, да задържа влага, но и да не се уплътнява след поливане.
Хидрофилността е характеристика за взаимодействието на веществата и водата на молекулно ниво. При поливане водата попива бързо и се разпределя равномерно в целия обем.
Влагоемкостта е способността на почвата да поема и задържа в себе си определено количество вода, като същевременно има възможност за свободно оттичане.
Добрата почва е тази, в която всички тези показатели присъстват и са добре балансирани. Такава почва не може да се преполива или пресушава не само изначално, а и след многократно поливане, защото е добре структурирана.
Киселинност на почвата (рН)
Възрастните растения могат да имат значително различни изисквания към рН на почвата (алкална, неутрална или киселинна), но когато са млади, повечето видове предпочитат неутрална.
За разсада рН стойностите на почвата трябва да бъдат близки до неутрални, защото този баланс влияе върху способността на растенията да усвояват хранителни вещества. Киселинната почва прави недостъпни едни елементи, а алкалната – други, но и в двата случая разсадът ще изпитва недостиг.
Киселинната среда крие и други опасности:
– нарушава метаболизма на разсада, което по-късно ще се отрази негативно на плододаването;
– тази среда е рай за патогенните гъби, а развитието на полезните микроорганизми е потиснато.
Опитът показва, че на етап разсад всички градински и декоративни култури се развиват добре в почва с рН 5-6,5.
Качествената почва трябва сама да защитава разсада от болести, като ограничава оцеляването и активността на фитопатогените.
Хранителна среда – нито повече, нито по-малко, а налични и достатъчни всички макро- и микроелементи, необходими за пълноценното развитие на разсада, във форма, достъпна за растенията. В идеалния случай почвата трябва да бъде „заредена“ от самото начало – преди засяване на семената. Превишаването на дозите води до бърз растеж и засоляване на почвата, а другата крайност – до дефицит и нарушен баланс. Разсадът става уязвим за болести и вредители.
Почвата за разсад трябва да съдържа в достатъчни количества основни елементи – азот, фосфор, калий, както и микроелементи.
Качествената почва е заредена с всичко необходимо за растежа и развитието на разсада през целия период, в който ще бъде в контейнерите.
