Броени часове преди Европейската комисия да подпише търговското споразумение Меркосур с четири от големите южноамерикански държави – Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, фермерските протести в Европа не стихват, продиктувани от сериозните опасения, че конкурентният внос от тези държави със силно развито селско стопанство би предизвикал фалити във всички държави членки на Общността. Темата е особено чувствителна и за българските животновъди, затова потърсихме становището на една от най-младите браншови организации в сектора – на Браншовата камара на месодайното животновъдство, създадена през 2019 г., чийто председател Иван Венински изрази мнението на бизнеса не само по темата „Меркосур“.
В интервю за Синор.бг младият фермер разгледа развитието на сектора през последните години, очертавайки и актуалното му състояние, с нетипичен за родния агросектор оптимизъм. А ние, като потребители с благодарност отбелязваме, че този бизнес безспорно върна качественото българско телешко месо на трапезата ни, независимо от външната конкуренция и безкрайните кризи в земеделския сектор от последните години.
Г-н Венински, браншът навлиза в 2026 година с ново споразумание за търговия, което се оспорва в цяла Европа. С какви настроения в камарата посрещате тази новина?
Споразумението с държавите от Южна Америка се подготвя в продължение на 25 години и рано или късно този внос ще влезе в Европейския съюз, затова е важно да дискутираме начина, по който споразумението ще се прилага. Лично аз смятам, че българският потребител винаги ще предпочете местната продукция, защото тя е качествена и е редно да се подкрепя родното производство.
Основният въпрос обаче е в изпълнението на бъдещето споразумение, защото фермерите се интересуват как ще се спазват гаранциите, които европейските институции дават по отношение на квотите и тяхното прилагане. Ако тези принцини бъдат спазвани по отношение на проследимостта на самата суровина, не би трябвало да имаме притеснения от конкуренция от Южна Америка. Държавните органи трябва да докажат способността си, че контролират изпълнението на квотите и качеството на този внос и когато всички елементи от тези процеси са на място, тогава секторът ще бъде по-устойчив не само по отношение на Меркосур, но и при всяка нова промяна в международната търговия.
Да смятаме ли, че положителните икономически резултати в сектора от последните години са в основата на Вашия оптимизъм?
Умерен оптимист съм. Важното е бизнесът и държавата да се движи в правилната посока. Колкото до икономическите резултати на месодайното животновъдство, през последните две години камарата прави редовни анализи, като през 2025 г. наистина отчетохме осезаем напредък с растяща реализация не само на продукцията, но и по-добра възвръщаемост на труда. Официалните анализи на МЗХ за първите девет месеца на 2025 г. показват, че добивът на говеждо от кланиците възлиза на около 5 868 тона, а това означава 16% ръст спрямо предходната година. Увеличение има не само в броя на закланите животни (10,8% ръст спрямо 2024 г.), но и в по-високото средно живо тегло при клане ( ръст от 4,7%). Тоест, не говорим само за количество, а и за по-добро угояване и по-добро стопанисване, прилагайки опита на колегите ни по света, които са лидери в месодайното животновъдство.
Може ли дадете пример с Вашето стопанство?
Още в началото през 2017 година, когато започнахме с няколко животни, ние заложихме на елитни породи животни. Днес отглеждаме 250 говеда от породата Ангус – стадото е с майки, бозаещи телета и телета за угояване, като освен на генетиката наблягаме също на доброто хранене и хуманното отношение към животните. През 2025 г. заедно с колеги отново внесохме разплодни бици, като някои от тях са предоставени за семенен материал на държавната агенция за селекция и развъждане в животновъдството (ИАСРЖ). И понеже в основата на бизнес стратегията на семейното ни стопанство е да произвеждаме краен продукт за пазара, през годините се развихме и днес нашата „Ферма Гората“ пакетира и продава крайната си продукция в три малки магазинчета в София и Пловдив. По този начин затворихме производствения цикъл.
За разлика от Вас, преобладаващата част от фермите разчитат на износа на малки телета, без да инвестират в угояване. Има ли промяна в тази практика?
За съжаление, мнозина стопани не угояват телетата си в България, а след отбиването им от майките, се изнасят в съседни държави, където вътрешният пазар е по-уреден - въпреки че страната ни разполага с достатъчно фуражи. За всеки е ясно, че от това губим всички, защото брутният вътрешен продукт на сектора остава нисък, а и българските потребители нямат достъп до качествено родно производство. Причината е до болка ясна – все още у нас липсва нормативна рамка за реализация – липсва опит от страна на самите търговци и от страна на фермерите.
Добрата новина обаче е, че последните две години все повече колеги преминават към следващото стъпало на угояване, има и такива, които се занимават само с ,гояване, за да стигнат до крайната цел – вътрешния потребител. Пазарът също реагира и цените на трупното месо тръгнаха нагоре в глобален мащаб. Към момента угоени телета под 30 месеца у нас се предлагат между 13 и 14 лева за килограм трупно месо и цените почти се изравняват с европейските. Преди седмица говеждото трупно месо в Германия например се оферираше по 7 евро на килограм. В края на миналата година продажбите на угоени телета (500-600 кг) ставаха на цени между 7 и 7,20 лв./кг живо тегло, като при по-добра генетика и ясна селекция премията е видима. Това показва, че и у нас качеството започва да се заплаща.
Ще дам още един пример, по данни на МЗХ/САПИ към ноември 2025 средната изкупна цена на телета за угояване в страната достигна около 5,43 лв./кг живо тегло, което е около 12,9% ръст на годишна база. Този ръст дава увереност на фермерите, че вече могат да планират и да инвестират. Но без съответните регулации ще бъде трудно.
За какви регулации става въпрос?
В България ни куца оценката за качествени трупове по скалата S-EUROPE. Това е официалната стандартизирана система, използвана в целия Европейски съюз за класифициране на говежди трупове, оценяваща качеството им въз основа на фактори като затлъстяване и мускулна конформация. По тази скала „S“ е най-високата степен на качество (superior), висококачествено месо, помагайки на купувачите да разберат характеристиките на това, което купуват. Като браншова камара ние се опитваме да получим добра цена за животните, затова е важно да наложим на вътрешния пазар тази класификация.
При тези тенденции има ли стремеж към коопериране в сектора, което безспорно би стимулирало реализацията на качественото българска месо?
Лично аз смятам, че бъдещето е в обединяването на животновъдите. Особено, когато браншът ни допринася за продоволствената сигурност и е важен за развитието и на местните икономики. Колкото до масовото коопериране в страната, смятам, че процесите ще се случат от само себе си и хората по един или друг начин ще започнат да се обединяват. Дали ще се нарича коопериране или не, пазарът ще го реши.
Към момента всички ние сме изправени пред еднакви проблеми, които са по веригата след фермата – клане, транжиране, стандартни разфасовки, логистика, постоянство на доставките и договорни отношения. Фермите правят крачки към усъвършенстването си, но за да се превърне това в силна позиция на пазара, трябва да има организация по веригата, а не само производство. Между членовете на камарата вече говорим за коопериране в тази посока. Нашата ферма от няколко години също работи с колеги при решаване на подобни проблеми.
Къде виждате разковничето за успехите през 2026 година?
Бих обобщил най-големите предизвикателства пред всеки един от нас по следния начин. На първо място е пазарната реализация и инфраструктурата – с постигане на редовност в доставките, със стандартизация и достъп до кланично-транжорен капацитет. Второто предизвикателство са разходите за производство и рисковете по отношение на фуражи, цена на труда, биосигурността и климатичните колебания. Третото предизвикателство е административната рамка, защото всеки от нас настоява за яснота и предвидимост в правилата – особено по отношение на ползването на пасищата; условията за контрол на всички участници във веригата и изсветляването на сектора.
Колкото до очакванията за 2026 г., лично аз съм умерен оптимист, защото стъпваме на по-добра база с повече реализация, по-добри цени, повече знание и по-ясна посока. Съветите ми към колегите е да инвестират стъпка по стъпка, но да инвестират умно: в генетика, майчино стадо, пасищно управление, и най-вече – план за реализация. Вече виждаме, че пазарът започва да възнаграждава правилния модел, но трябва дисциплина и професионализация.
Ако тази година успеем подредим реализацията и затворим веригата, тогава ще говорим не просто за растеж, а за устойчивост. В конкретика ще наблегна на следните три важни елемента:
а) постигане на качество и класификация (да изкараме повече “месодайна стойност” на пазара, не само живи килограми);
б) координация между фермери и преработка – партиди, графици, стандарти, коопериране;
в) дългосрочни партньорства – договори и предвидимост вместо “ден за ден”, фючърсни договори.
Позитивен сигнал за сектора е, че през миналата година отчете намаление на вноса на говеждо месо, но в същото време преработвателите продължават да казват, че българското говеждо все още не покрива напълно нуждите им като количества и редовност на доставките. Това означава, че имаме потенциал, но трябва да подредим веригата.
