Интересът за инвестициите в рибовъдни стопанства очевидно расте, което е добра новина и това личи от последните данни в Аграрния доклад на агроведомството, публикуван през декември 2025 година, според които през миналата година новооткритите предприятия за развъждане и преработка на морски и речни продукти се увеличават. По традиция тези доклади представят статистиката за предходната 2024 година, затова и прогнозите им за 2025 г. се отнасят единствено за първото полугодие на тази година.
Към този момент ще представим сямо броя на активните рибовъдни стопанства към края на 2024 г., които са били 690. Официалните данни за 2025 г. ще бъдат обявени допълнително. Колкото да производството, през 2024 г. специализираните рибовъдни стопанства са осигурили за пазара 14 844 тона аквакултури (зарибителен материал, риба и други водни организми за консумация), което е с 3,2% повече спрямо предходната 2023 година, когато на пазара са предоставени 14 388 тона. Само зарибителният материал е възлизал на 1 592,2 тона, отбелязвайки повишение с 12,6% спрямо предходната година. Това се дължи главно на по голямото производство на зарибителен материал на някои от основните видове риби, отглеждани в рибовъдните стопанства, като дъгова пъстърва - с 6,3%, шаран - с 8,1%, пъстър толстолоб - с 13,3%, бял амур - с 21,7%, бял толстолоб - с 58,3%, африкански сом - над два пъти, руска есетра - над четири пъти.
По отношение на потреблението на риба и рибни продукти през 2024 г. спрямо предходната 2023-а се наблюдава съществено нарастване на производството на риба за консумация от видовете дъгова пъстърва - с 20,9%, шаран - с 4,5%, бял толстолоб - с 36,1%, бял амур - с 20,2% и моруна - със 78,6%. През годината е отчетено производство на видове риби, които са прилов в екстензивните и полуинтензивни топловодни стопанства - платика, уклей, речен костур и червеноперка. Тези видове не са обект на целенасочено развъждане и отглеждане в аквакултурното производство. Основният вид от морските аквакултури, отглеждани в крайбрежните акватории на страната, е черната морска мида. През 2024 г. нейното производство спада с 33 на сто.
От годишния докад се прави сравнение и по отношение на вноса и износа, извършени от 2021 до 2024 година. По данни на НСИ през 2024 г. общият внос на риба и рибни продукти в страната възлиза на 39 306 тона, с 2,7% под нивото от 2023 г. В сравнение с предходната година се наблюдава намаление на вноса на замразена риба и филета, мекотели и други водни безгръбначни (живи, пресни, охладени, замразени, сушени), готови храни и консерви от риби и консервирани ракообразни и мекотели и увеличение на този на жива риба, прясна и охладена риба, осолена и сушена риба и ракообразни. През 2021 г. обаче вносът е достигал 40 642 т., а през 2022 г. се отбелязва пик в импорта на тези продукти от 44 207 т.
Поскъпването на рибните ресурс в цял свят обаче се отразяват на следващите две години, когато вносът намалява – съответно до 40 402 т през 2023 г. и 39 306 т през 2024-а.
Намаление спрямо 2021 г. се отчита и при износа на български рибни продукти. С 10 на сто е спаднал експортът през 2024-а спрямо 2023 г., като количествата са съответно били 13 185 т през 2024 г. и 14 650 – през 2023 г. За сравнение, през 2021 г. износът е достигал 16 434 тона.
Най-големи количества през 2024 година за трети страни страната ни изнася за Сърбия (1 617 тона), Босна и Херцеговина (449 тона), Обединеното кралство (287 тона), Япония (244 тона), Китай (177 тона) и Южна Корея (172 тона).
