Фермерите не могат да бъдат конкурентоспособни без справедливи доходи и еднакви стандарти в търговията с трети страни, а сегашната загуба на конкурентоспособност на европейските фермери не се дължи на техни действия, а на комбинация от растящи разходи, регулаторен натиск и неравнопоставеност спрямо вноса. Това е заявил министърът на земеделието и храните Георги Тахов по време на работна среща на високо политическо равнище на министрите на земеделието на ЕС, проведена вчера в Брюксел.
В изказването си министърът е обявил, че „разходите за енергия, торове, фуражи, труд и услуги продължават да се увеличават, докато пазарната възвръщаемост остава несигурна и това пряко застрашава икономическата устойчивост на земеделските стопанства, особено в държави като България, където доходите са под средните за ЕС“. Затова и въвеждането на дегресивност в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) не трябва да подкопава конкурентоспособността на земеделските производители и да дискриминира техния принос към продоволствената сигурност, е констатирал министърът.
Тахов е обърнал внимание и на затрудненото снабдяване и повишените цени на производствените ресурси допълнително влошават ликвидността на стопанствата и допринасят за нарастване на потребителските цени. Като ново сериозно предизвикателство пред сектора е и въвеждането на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM). В периода 2026–2034 г. заплащането на въглеродни квоти за производството и вноса на амоняк и торове или налозите върху техния внос ще доведат до все по-високи цени на ключови продукти. По думите му това означава, че всеки тон тор, произведен или внесен в ЕС, ще бъде обременен с допълнителна стойност на цената на неговия въглероден отпечатък.
В рамките на срещата министърът е заявил още, че бюджетът на ОСП следва да гарантира най-малко настоящите нива на подпомагане като бъде постигната пълна външна конвергенция на директните плащания. „България последователно настоява ОСП да остане силна и автономна политика, структурирана в два стълба, с правила, уредени в единен регламент. Необходимо е и запазването на правилото N+3, тъй като правилото N+1 е неприложимо за инвестиции с многогодишен хоризонт“, е посочил българският представител. И е акцентирал върху необходимостта от гарантирано финансиране за развитието на селските райони, инвестиции в хидромелиоративната инфраструктура, преработката и хранително-вкусовата промишленост, както и от продължаване на преходната национална помощ за чувствителните сектори.
Значителна част от административната тежест за земеделските производители в момента произтича от натрупването на изисквания извън рамките на ОСП. В този контекст българският министър е призовал Европейската комисия да предприеме системни и измерими действия за намаляване на административната тежест, включително чрез оценка на ефекта от натрупване на досегашното законодателство. Необходимо е по-добра координация между секторните политики, реалистични срокове и по-голяма гъвкавост при прилагането.
По повод търговските отношения българският земеделски министър е подчертал, че ЕС не може да изисква по-високи стандарти от своите фермери, докато позволява внос на продукти от държави, които не ги спазват. Той настоя за по-добро съгласуване на производствените стандарти, засилен санитарен и фитосанитарен контрол върху вноса, както и за ефективни предпазни механизми в рамките на търговските споразумения. В заключение министър Тахов е подчертал необходимостта от стабилност и предвидимост на политиките, вместо чести преразглеждания и въвеждане на нови регулаторни изисквания.
