През миналата година Синор БГ представи поредица от текстове за многоядните насекомни вредители от семейството “Нощенки” (Noctuidae), разред Пеперуди (Lepidoptera). Поредицата ще продължим със скакалците от разред правокрили - (Ortoptera), сем. “Полски скакалци” (Acrididae), известни като напаст от дълбока древност. През вековете масовата им поява е причинявали огромни щети на земеделските производители. Нещо повече – огромната биомаса от рояците, стоварили се върху дадена територия, е възпрепятствала съобщенията и транспорта. Гладът след опустошителните нападение бил пагубен за хората и добитъка.
Интересът на учените е оправдан не само заради предотвратяването на щетите от тези насекоми, но и от образуването и движението на рояците в пространството. В проучванията участват екипи от ентомолози, математици, програмисти и др., за да бъдат създадени модели на жизнения цикъл, които да служат за прогнозата и сигнализацията в растителната защита..Моделите могат да бъдат използвани и в други области, където процесите не са управлявани от единен център.
Мароканският скакалец (Dociuostaurus marocsnus) има широко разпространение, историческите данни сочат, че в България е нанасял щети през първата половина на миналия век. Видът е опасен за много видове полски зърнени и зеленчукови култури. Унищожава още и за младите дъбови растения, които може да обезлисти напълно.
Телата на възрастните насекоми са жълтосиви до сивокафяви. По тях има по-светли жълти петна. По дължина женските (28 – 30 мм ) надминават мъжките (20 – 28 мм). Отличителен е жълтеникавият знак, който наподобява Х върху преднегръда. Предната двойка крила има жълтокафяви жилки и е по-дълга от задните бедра. Пищялите на третия чифт са червени, но просветляват към основата. Яйцето е бледожълто и наподобява ръжено зърно.
Видът има едно поколение за година. Спада към насекомите, които нямат пълно превръщане (метаморфоза). Ларвите приличат на възрастните и завършват развитието си, преминавайки пет възрасти, докато придобият всички необходими за живота органи. Ларвите от последната възраст са жълточервени. Крилата достигат до средата на коремчето, а антените са съставени от 23 – 24 членчета. Пищялите на третия чифт крила постепенно стават червеникави.
Мароканският скакалец е стадно насекомо. Всички форми от развитието са много подвижни. Образуването на стада става бързо след излюпването. От първоначалните малки групи популацията постепенно покрива цели хармани. Поведението на ларвите е силно повлияно от промените на температурата. При праг от около 12 – 13 градуса по Целзий настъпва вцепеняване. Високата температура на въздуха предизвиква масово придвижване, което често има определена посока. Горещините могат да предизвикат топлинно обездвижване. При хранене повредите от ларвите могат да бъдат установени по всички надземни органи, но най-предпочитани са листата. Застрашени са и сочните плодове.
Развитието на вида завършва в края на пролетта и началото на лятото. През втората половина на юни започва чифтосването. По това време насекомите изпитват жажда и се насочват към влажни места с вода. Прелитането става в слънчеви дни при температура 20 – 22ºС. Възрастните насекоми също се хранят и повреждат растенията. Снасянето на яйцата започва в края на юни. Женските предпочитат необработени площи (целини), склоновете на ниски хълмове и др., където почвата е глинесто – песъчлива до чакълеста. Яйцата са в мехурчета като броят им варира от 14 – 40, при това са наредени в 4 реда. Женските полагат 3 – 4 мехурчета. В този стадий видът остава да презимува. Излюпването започва в края на април. (Следва продължение)
