След две десетилетия на лъжливи обещания от страна на държавата по въпроса за възстановяването на разграбените напоителни системи, точно преди година ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) създаде седем комитета, в които участват представители от 28-те области на България. На доброволен принцип в тях се включиха членове на организацията, които започнаха активна работа по създаване на проектозаконодателство в областта на поземлените отношения, напояването, кооперирането и други проблемни за отрасъла теми.
Целта на комитетите е чрез дискусии с държавните институции да се стигне до онези законодателни решения, които да разблокират камарите от нерешени проблеми, в които агросекторът затъва. На фона на безкомпромисните климатични бедствия всяко държавно управление трябва да защитава бизнеса. В продължение на година, благодарение на Комитета по напояване към НАЗ и със съдействието на Министерството на земеделието и храните и Министерството на околната среда и водите, бяха обсъждани последните поправки в Закона за водите. Днес целият сектор най-после получи одобрени от парламента корекции, така че издаването на разрешителни за сондажи в страната да бъде административно облекчено. Информацията беше съобщена по време на агросеминара на НАЗ в края на ноември, когато в среща с министри и заместник-министри от ресорите земеделие, околна среда и води и енергетика земеделците зададоха множество въпроси, свързани с проблемите в напояването.
В интервю за Sinor.bg председателят на Комитета по напояване към Националната асоциация на зърнопроизводителите – НАЗ, Нона Валентинова, производител от Добруджа, представи подробности за дейността на този комитет.
Г-жо Валентинова, кои са другите теми, по които работихте с МЗХ и МОСВ през последната година и каква е крайната ви цел?
Основното, към което се стремим като организация, е напояването да стане стратегическа цел в земеделието, защото без вода не можем да отгледаме нито една култура. След като учредихме отделните комитети, започнахме да подготвяме проектопромени в различни закони, като ползвахме и съветите на адвокати. За нас е важно да се изработи стратегия за напояване и за продоволствена сигурност, защото в бъдеще вероятно ще се наложи да прибягваме до огромни инвестиции, за да запазим производството си. Именно затова настояваме за законодателство, което да насърчава тези инвестиции.
По първите ни предложения работихме през последната година с експерти от Министерството на земеделието и храните, „Напоителни системи“ и Министерството на околната среда и водите. Към днешна дата мога да кажа, че макар и частично, някои от нашите проекти бяха успешно реализирани.
Кои от исканията на сектора бяха одобрени?
Първата тема, по която работихме, бяха измененията в Закона за водите, така че и българските фермери, подобно на колегите си от останалите придунавски държави, да имат достъп до водите на река Дунав. От десетилетия настояваме за това, тъй като до 1989 г. страната ни е напоявала, а в съседна Румъния това се прави без проблеми.
Второто ни искане беше да се облекчат административните пречки при издаването на разрешителни за сондажи. Третото предложение е свързано с язовир „Пясъчник“ и належащите инвестиции за възстановяване на помпените съоръжения, така че водоподаването в Южна България да започне да се възстановява. Там сушата вече четвърта година е проблем номер едно.
Макар и частично, едва в края на годината държавата успя да заложи средства поне за първия етап от изпълнението на този инвестиционен проект. По отношение на обещаните 350 милиона лева за увеличаване на капитала на „Напоителни системи“ през 2025 г. обаче не се стигна до реализация, тъй като средствата не бяха заложени в Закона за държавния бюджет. Затова очаквахме те да бъдат предвидени поне в бюджета за 2026 г. (Интервюто е взето преди оставката на правителството и отразява очакванията, изразени в края на ноември.)
По време на агросеминара имаше остри реплики от страна на бранша към МОСВ, особено по темата за разрешителните за сондажи. Има ли шанс практиката да заработи в полза на фермерите?
Да, не всички колеги останаха удовлетворени от отговорите, които получихме. Бяха ни дадени обещания за промени, но за нас е важно в какви срокове те ще станат реалност. Сушата е изключително тежка, а броят на земеделците, които от години не могат да се справят с този проблем, е голям. В някои области се чака между три и пет години, за да получиш отказ или разрешение.
Затова поставихме въпроса към МОСВ, тъй като в момента всяка структура на РИОСВ работи с различни срокове. Крайно време е тази практика да бъде променена. Колеги отдавна настояват да се въведе принципът на „мълчаливото съгласие“. По време на агрофорума Мартин Балулов от Варна дори предложи администрацията да получи краен срок, след който, при липса на отговор, фермерът да може да извърши сондаж за търсене на вода.
От НАЗ протестирате и срещу поредното отлагане на регистрацията на кладенците и сондажите. Защо?
Това е трето или четвърто поред отлагане, което МОСВ допуска. Според мен към момента държавата не разполага с пълна информация за наличните водни ресурси в страната. Неслучайно и експерт от министерството съобщи, че МОСВ тепърва ще изработва карта на запасите от подземни води. За нас това е изключително притеснително, защото фермерите в Добруджа нямаме друга алтернатива за поливане освен сондажите.
Другите две възможни алтернативи са довеждането на води от река Дунав или инвестиции в обезсоляване на морска вода от Черно море. В миналото тези варианти са обсъждани на държавно ниво, но са останали единствено в архивите.
Предстои прием на проекти за напояване по Стратегическия план. Имате ли информация колко фермери в Добричко са подпомогнати по ПРСР или ПВУ?
Към момента не разполагаме с такава информация. Единствените инвестиции, които са ефективни в Добруджа, са в капково напояване, тъй като черпенето на вода от сондажи е скъпо, а ние се стремим максимално да намалим разходите за енергия. При капковото напояване се използва около четири пъти по-малко вода в сравнение с дъждовалните системи, което го прави ключова инвестиция за нас.
Именно затова настояваме МОСВ да ни съдейства за издаването на всички необходими разрешителни в срок, за да можем да защитим проектите си. Предстои прием по Стратегическия план, напояването е приоритет и ние ще кандидатстваме. Разполагаме обаче с ограничен период от три години за изпълнение на проектите и ако не само МОСВ, но и останалите институции се забавят с одобренията, рискуваме да загубим много. Затова е изключително важно комуникацията ни с държавата да бъде постоянна и навременна.
