Добър ден в неделя!
Беше седмица, която ще бъде вписана в историята ни, но сега сме при запетаята, след която може да бъде написано всичко – и очаквано, и неочаквано. Правителството на Росен Желязков подаде оставка, колкото и това да изглеждаше немислимо преди две седмици. До избирането на служебен кабинет, то ще продължи да работи и вероятно с него ще преминем към смяна на лева с еврото от 1 януари. Няма съмнение, че и без избран от парламента служебен Министерски съвет банковите ни сметки ще бъдат превалутирани и ще получаваме рестото в евро. Бюджет за 2026 г. няма да имаме, докато не се състави редовно правителство след изборите, които може би ще бъдат през март догодина. Дотогава страната ще прилага бюджета за 2025 година – по 1/12 за всеки месец.
В тази нова политическа ситуация Синор.БГ направи бърза анкета сред фермерите, за да разберем дали за тях оставката на правителството е добра или лоша новина. Дали са доволни от начина, по който министър Георги Тахов работеше за интересите на селскостопанския сектор. Попитахме двама зърнопроизводители, един средно голям животновъд и един производител на оранжерийни зеленчуци. За да изкажат без задръжки мнението си, обещахме на двама от тях да не ги назоваваме с истинските им имена. Четиримата са на възраст от малко над 30 до 63 години.
Ангел Вукодинов: Управляващите са длъжници на земеделския сектор от години
Това, което аз и повечето земеделци искаме, е да имаме стабилно правителство, което да върши работа. И Министерството на земеделието, и парламентът са ни длъжници и то не от сега, а от последните 20 години. Те не разработиха законодателството, което очакахме от тях и не направиха реформите, за да имаме устойчив и предсказуем бизнес.
За да накараме министър Тахов да направи стъпки към реформи, трябваше от Националната асоциация на зърнопроизводителите да обявим протестна готовност. От двадесет години искаме Закон за браншовите организации. От години настояваме за важни за нас промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Сега, когато министерството се ангажира с тези закони, правителството падна и отново ще започнем от нулата.
В тазгодишната криза, в която се намират 60-70 процента от земеделските производители у нас, правителството трябваше да ни изплати основното подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ) още през октомври вместо през декември. Скоро разбрахме от Илия Проданов, че секторът дължи на две големи фирми 600 млн. лева. Толкова бяха раздадени и по ОПДУ, а от тях към 200 милиона ще отидат за погасяване на тези стокови кредити.
Продължаваме да чакаме помощта от акциза за горивата.
Добре е, че вече имаме решение за финансиране на проекта за помпите при яз. „Пясъчник“ и че ще имаме по-ниска цена на поливната вода от „Напоителни системи“.
Но с колегите се питахме: Това ли е коректната ли цената за построяването на помпената станция при „Пясъчник“ – 26 милиона лева? Виждам, че земеделците започваме да правим компромиси с това, което ни поднасят като свършен факт. Защото, когато бе завършена рехабилитацията на канала „Алеко-потока“ при село Цалапица, разбрахме, че за 8 км от него са платени 14 милиона лева, което прави близо 2000 лева на метър. А това не е голям канал, това е каналче. Но си мълчим и си казваме: Такова магаре имаме, такова ще си яздим. Нищо, че вече Египет и Нигерия разполагат с по-добри поливни системи от нашите, че Румъния и Турция са далече напред с водата за земеделието...
От 2022 г. вървим назад и началото беше, когато от правителството на ПП-ДБ обявиха, че ще спрат износа и ще осигурят зърно за Резерва за 1 млрд. лева. Не стана нищо подобно, парите изчезнаха, а онова зърно още стои неизкупено по складовете.
В последните години се създадоха калпави еко схеми за схемаджии и те са част от общата земеделска картина, която не ни харесва.
Людмил Работов: Надявахме се на законодателство, но сега очаквам хаос
Падането на правителството за мен е лоша новина, защото се притеснявам, че ще настъпи бизконтролен хаос.
Да, искахме оставката на Георги Тахов и по-точно оставката на земеделския министър, а не на персоната. Макар и със забавяне, бяхме започнали да се надяваме, че до средата на следващата година ще се случат законадателните промени, които ще ни позволят дългосрочни инвестиции – за поливане, за подобряване на почвата. Сега надеждите ни отлетяха. Дори и да има време до разпускане на Народното събрание, промените в ЗСПЗЗ няма да станат, защото ще срещнат съпротивата на фондовете, които отдават под наем земеделската земя. На тях им е много удобно да вдигат рентите всяка година, благодарение на едногодишните договори, дори когато зърнопроизводителният сектор е в криза.
Радвам се единствено на това, че в края на годината все пак „Напоителни системи“ ще получи средства за помпената станция при яз. „Пясъчник“. Но и това е половин радост, защото поливната инфраструктура е в лошо състояние. Когато водата от язовира тръгне, ще изтича, тъй като главният напоителен канал „Лесичово-Стряма“ не е ремонтиран. Дали е заложено реновирането му в интервенцията? Не знам, няма откъде да видя.
Когато на 20 ноември най-накрая Националната асоциация на зърнопроизводители се срещна с премиера Желязков, повдигнахме и темата да ни се съдейства за провеждане на среща с БНБ, за да може да се предоговорят отпуснатите кредити и да получим нови, за да продължим дейността си. Сега всички ангажименти, поети от премиера и земеделския министър, отпадат.
Тази пролет получихме помощ от кризисния резерв на ЕС за царевицата, към която бяха добавени и национални средства в същия размер. Това беше заради сушата и ниските добиви през 2024 година. Дали са направени към Европейската комисия постъпки от министерството за подобно подпомагане, което да получим и за догодина, не знам.
Все още „Напоителни системи“ не ни е възстановило надвнесените пари на поливане.
Оставката на правителството не ми прилича на коледен подарък, особено сега, когато заедно с другите европейски земеделци трябва да покажем ясно на Европейската комисия, че сме против плана за ОСП в следващия програмен период. На 18 декември 50 души от НАЗ ще се включат в протеста в Брюксел.
Динко Петков: Без редовно правителство ще агонизираме
Точно когато се нуждаем от силен земеделски министър да ни представлява и защитава пред Европейската комисия, правителството падна и това е лошо за всички земеделци. Това, което ни се готви от 2028 година нататък не бива да се случва. Защото нали видяхме какво е, когато парите са в общ кюп? Видяхме го у нас, когато не получихме обещаните 350 милиона лева годишно държавни инвестиции в напояването. Земеделието беше елиминирано от сметките на управляващите. Така ще се случи и ако европейските пари за земеделие отидат в общ фонд и се разпределят от държавите. Ние пак ще останем без пари.
Земеделският министър Тахов успя да направи нещо добро за животновъдите, като премахна модулираните ставки. Догодина ще имаме една ставка за всички и ще уточня нещо, което не се знае от повечето хора. Тези, които имат повече от 150 крави в стопанството няма да вземат от парите за по-малките животновъди, защото единната ставка ще е с размера на по-високата ставка. Министърът каза, че има пари това да се случи, така че да няма ощетени. Това, което той направи за средните и по-големи стопани, не можем да му го отречем!
Ако някой земеделски производител каже, че не се притеснява от оставката на правителството, ще излъже. Когато няма твърда ръка в министерството, всичко ще се забави. Ние, животновъдите, всеки ден умираме по малко, когато се забавят плащанията. Но това само ние си го знаем.
Тези дни идват лоши новини от Европа, че цената на млякото започва да пада. Скоро прочетох, че дълговете на фермерите към двама дистрибутори, са станали 600 милиона лева. Затова казвам, че тази оставка идва в лош момент.
Иво Личев: Пари в държавата няма, в земеделието също
Държавата ни е в много тежка ситуация и затова правителството падна – за да не е виновно то, когато парите за заплати в държавния сектор свършат през август. Очаквам бюджетът за 2026 г. да бъде приет след средата на следващата година, защото знаем колко трудно се сформира коалиция и колко време минава, докато заработи парламента.
Въпреки че доста от земеделците отдавна вече са изпълнили проектите си по Плана за възстановяване и устойчивост, плащане няма.
С Взаимоспомагателния фонд, който Георги Тахов подготвяше да заработи от догодина, оранжерийните производители ще бъдат ощетени. От министерството разбрах, че от директните плащания на оранжерийния сектор ще бъдат удържани по 1,5% за фонда, както и от всички растениевъди, но за разлика от останалите ние няма да получаваме компенсации при щети от градушка или други бедствия. Несправедливо е, но това е положението. Не можем да се оплачем в ЕС. Не можем и в български съд. В същото време вече от години застрахователите бягат от оранжерийните производители, откакто им се наложи да платят огромно обезщетение за голям стоманено-стъклен оранжериен блок, пострадал от градушка.
Като стана дума за българските съдилища, спокойно мога да кажа, че те не работят. Ако някой заведе дело срещу фонд „Земеделие“ за несправедливо намалено плащане, съдиите първо призовават земеделците да се разберат с фонда. А ако не стане, изпращат делото в съдилище в провинцията, където още по-малко знаят как да стигнат до решение.
Накъдето и да погледнеш, нищо в държавата не е както трябва да бъде.
