Докато Европейската комисия продължава да настоява за споразумението ЕС–Меркосур, ключови агрохранителни организации в ЕС, както и природозащитни и трудови организации, отново изразяват силен, единен протест срещу тежките рискове, които споразумението носи за продоволствената сигурност на ЕС, екологичните цели, хуманното отношение към животните, трудовите стандарти и поминъка на фермерите.
В поредно изявление на Копа и Коджека се казва, че споразумението ЕС–Меркосур рискува да позволи несъстоятелни безмитни вносове на ориз, птиче месо, говеждо, захар, царевица и етанол, голяма част от които се произвеждат при значително по-слаби стандарти от тези в ЕС. Това поражда сериозни опасения за екологичен и социален дъмпинг, тъй като производителите в Меркосур често работят без строгите гаранции за трудови стандарти, предотвратяване на обезлесяването, използването на пестициди (например над 30 активни вещества, разрешени за употреба в захарна тръстика в Бразилия, са забранени за употреба в захарно цвекло в ЕС, а 52% от веществата, разрешени за употреба при царевица, не са позволени в ЕС), устойчиво управление на земята и въглеродни емисии – стандарти, които фермерите в ЕС трябва да спазват. Устойчивите разпоредби в сделката не са нито задължителни, нито достатъчни, за да предотвратят неблагоприятните здравни, екологични и социални последици, като оставят фермерите и икономиката на ЕС изложени на нелоялна конкуренция.
Икономическият натиск и падащите цени за европейските производители вече са очевидни – една трета от вноса на птиче месо в ЕС (по количество и стойност) идва от страните от Меркосур, а нарастващи количества говеждо, захар, царевица, мед и етанол също се готвят да навлязат на пазара. Липсата на реципрочност в стандартите и производствените разходи, съчетана с дерегулация на пазара, задълбочава дисбаланса и създава неравнопоставена среда, която заплашва със загуба на работни места, фалити на ферми и затваряне на предприятия в цяла Европа. Споразумението също така би подкопало доверието на потребителите в европейската храна, би дестабилизирало допълнително пазарите и би застрашило високите стандарти, които определят селското стопанство в ЕС.
Кумулативното въздействие на това споразумение само ще усилва съществуващия натиск. Всяко допълнително количество внос за чувствителни сектори ще подкопае устойчивостта на ЕС, препитанието на фермерите и дори самото им оцеляване.
Също така стандартите за хуманно отношение към животните в страните от Меркосур са далеч под строгите изисквания в ЕС, което създава етичен дисбаланс и подкопава високите практики, прилагани от европейските производители. Налице са и санитарни рискове – например последни одити на ГД SANTE показват пропуски в наблюдението на птичия грип в Бразилия, възможно занижаване на данните за огнища и използването на забранени методи за химическа деконтаминация (напр. третиране на пилешко месо с хлор). Налице са и опасения за липса на пълна проследяемост в някои държави от Меркосур, което е особено проблематично за вноса на говеждо, тъй като не позволява сигурност за произхода на животните и дали производството е свързано с обезлесени територии.
Освен това рисковете от трудова експлоатация се увеличават заради по-слабите трудови защити в страните от Меркосур. Въпреки че са ратифицирали съответните конвенции, нарушения на основни конвенции на МОТ за премахване на принудителен труд и детски труд продължават да се докладват. Според Global Rights Index на ITUC всички държави от Меркосур с изключение на Уругвай редовно нарушават правата на работниците, включително свободата на сдружаване, правото на колективно договаряне и правото на стачка. Това застрашава не само работниците в Меркосур, но може да окаже и отрицателно влияние върху заплатите, заетостта и условията на труд в Европа поради внос на продукти, свързани с лоши трудови практики.
Най-новите защитни механизми са нищо повече от комуникационен инструмент за "продажба" на споразумението. Прагoвете и условията за активиране са неуместни или толкова високи, че почти не могат да бъдат задействани, без да осигуряват реална защита. Така наречената предпазна клауза няма практическо значение и не предоставя защита срещу структурни пазарни дисбаланси и нелоялна конкуренция. Споразумението също така неправилно твърди, че предоставя защита на околната среда, труда и горите, тъй като клаузите не са изпълними и не предвиждат санкции за неспазване. Десетки хиляди хектари земя остават застрашени от ежегодно обезлесяване в резултат на това.
Още по-лошо, включването на уникален „механизъм за ребалансиране“ показва неспособността на ЕС да защити собствените си стандарти и буди страхове за бъдещето – излагайки на риск земеделието, трудовите стандарти, климатичната политика и суверенитета.
Това споразумение остава неприемливо – предателство към фермерите, работниците и потребителите, утежнено от съмнителни демократични и съдебни процедури. Нужно са последователни политики, които подкрепят суверенитета и устойчивостта на ЕС, а търговията трябва да бъде прозрачна и справедлива.
