Европейските лидери в селското стопанство и зелените групи се готвят за дълга и тежка битка след сензационното предложение на Комисията за нов дългосрочен бюджет и Обща селскостопанска политика непосредствено преди лятната ваканция.
След завръщането си в Брюксел те споделят два страха: че финансирането е застрашено и че страните членки биха могли да предприемат драстично различни подходи към разпределението на парите, пише европейското издание на „Политико“.
Припомняме, че на заседанието на земеделските министри в ЕС тази седмица българската позиция, защитена от заместник-министър Янислав Янчев е, че ОСП трябва да бъде запазена като силна и автономна политика, структурирана в два стълба със самостоятелен бюджет, който да гарантира доходите на земеделските стопанства и продоволствената сигурност в ЕС. Така че, България, заедно с други земеделски министри, е „анти“ новата визия на Комисията.
Каквото и да говори Комисията, бюджетът за земеделие ще бъде орязан
Според новото предложение на ЕК, страните членки ще трябва да отпуснат минимум 294 милиарда евро за подпомагане на доходите на земеделските производители между 2028 и 2034 г. Този намален паричен фонд включва субсидии, базирани на размера на фермите, стимули за екологични практики, подкрепа за нови и млади фермери и множество други потоци от финансиране.
Марко Контиеро, директор на селскостопанската политика в Грийнпийс“, не е оптимист за мерките за опазване на околната среда. „Бюджетът, предназначен за екология и действия в областта на климата – за съжаление, там ще се случи клане.“
Законодатели и селскостопански лобита изразиха силно несъгласие с предложенията на Комисията. В свое изявление Копа-Коджека нарече предложената нова селскостопанска политика и дългосрочен бюджет „ Черната сряда на европейското земеделие “ и обеща да „остане силно мобилизирана“.
Анализът на Алън Матюс , почетен професор по европейска селскостопанска политика в Тринити Колидж Дъблин, който в края на 20-те години гостуваше и на България, показва, че новият план представлява 15% намаление. И това е без да се вземе предвид инфлацията.
Предложеният бюджет за ОСП, гарантира, че около 300 милиарда евро ще отидат в джобовете на фермерите чрез различни потоци, финансирани от ЕС и съфинансирани от държавите членки. Тежестта на разходите за неща като климатични стимули ще бъде споделена, докато подкрепата на база площ – изплащана на фермерите на хектар – ще идва от хазната на ЕС.
Опасения на младите фермери и на винарите
Младите фермери се притесняват, че интересите им ще останат на заден план, без правно обвързваща цел, която да гарантира, че ще получат своето парче от пая. Съгласно настоящата ОСП, 3% от финансирането отива за тази група. През есента ще бъде обявена „амбиционна“ цел от 6%, което не впечатлява Европейския съвет на младите фермери.
Амбиционалната цел в контекста на ограничен бюджет означава, че членовете ѝ „трябва да се борят за пари за младите фермери, а не както е сега - да имат сигурност от 3 процента“, обясни президентът на организацията Петер Мидендорп.
Служител на Комисията, запознат с досието (на когото е предоставена анонимност, за да говори откровено), отхвърли тези опасения, отбелязвайки, че законодателството задължава страните членки „да дадат приоритет“ на младите фермери в националните си планове, което означава, че те не могат да бъдат игнорирани.
Винената индустрия споделя подобни опасения. Интервенциите в подкрепа на сектора в миналото са имали специални бюджети. Сега подобна подкрепа е самостоятелен елемент в списъка с мерки за подпомагане на доходите, които страните членки предоставят на земеделските производители от общия фонд на ОСП.
„Комисията изпраща горещия картоф на държавите членки“, каза Игнасио Санчес Рекарте, генерален секретар на Европейския комитет на винарските компании. Той твърди, че планът рискува да навреди на равнопоставените условия и на общоблоковия подход към политиката за виното.
Едрите земевладелци не са съгласни
За да изпълни обещанията си за по-добро насочване на подкрепата към млади или малки фермери, европейският комисар по земеделие Кристоф Хансен е насочил поглед към големите земеделски стопани . Традиционно големите ферми печелят при плащанията по ОСП: Последните данни показват, че 20% от бенефициентите по ОСП получават 80% от директните плащания.
Съгласно новото предложение, страните членки могат да изберат да плащат на земеделските производители средно от 130 до 240 евро на хектар — до лимит от 100 000 евро, с прогресивно намаляване на плащанията до този момент.
Юрген Так, генерален секретар на Европейската организация на собствениците на земя, заяви, че това предложение за ограничаване на субсидиите рискува да игнорира професионалните фермери, които допринасят значително за европейската продоволствена сигурност, в полза на по-малко печеливши и продуктивни предприятия.
Това, което виждаме в новия бюджет на ОСП вече не е производителност, а се превръща все повече в социална подкрепа за фермите, твърди той.
Няколко екологични организации подкрепят ограничаването на плащанията към големите ферми, за да се насърчи по-справедливо разпределение на средствата и да се освободят средства за екологични проекти. В отговор Так твърди, че рентабилността и устойчивостта вървят ръка за ръка: Колкото повече пари има една ферма, толкова повече може да похарчи за устойчиви практики в голям мащаб.
Този дебат може да е без значение, тъй като няколко предишни опита на Комисията да въведе подобни ограничения на субсидиите от 90-те години на миналия век не успяха да преодолеят съпротивата на ключови страни от ЕС, доминирани от големи ферми. Най-скорошният опит за въвеждане на такива ограничения оцеля в законодателния процес само като доброволна мярка.
