„Много лоша година и то трета подред. От пшеницата прибрах средно по 300 до 320 килограма от декар. Люцерната пръсках три пъти срещу една пеперуда и тя си отгледа три поколения – препаратите не и повлияха ни най-малко. Сега жъна царевица за силаж и на зелено. Оставил съм малко зърно за овцете“. Това разазва Веселин Вършилов, зърнопроизводител от село Брестник до Пловдив, който отглежда и малко стадо овце.
От доста години Веско сее специални сортове тритикале или други житни култури, които са предназначени за доставки на зелена маса за инсталациите за производство на биогаз, каквито в област Пловдив има немалко.
По негови сметки излиза, че е много по-изгодно да отглежда пшеница или царевица за зелена жътва, отколкото да я прибере за зърно.
„Все повече колеги се ориентират към култури, които служат за производство на биогаз. Причината е ясна – сушата и горещините“, обясни производителят.
„Толкова горещо беше това лято, че не можех и пет стъпки да направя бос по земята. Почвата дълбоко се напука. Първо изгоря пшеницата, а после кочаните с царевица не се озърниха добре. В същото време по отводнителния канал, който идва от язовир „Въча“, и по който от 50 години течеше вода, няма и капка. И така е вече две години“, оплака се Веско Вършилов.
Тази година той е смятал да ожъне пшеницата на зелено, но в последният момент е получил отказ от собственик на инсталация. Затова се е наложило да прибира зърно. Успял е да го продаде на производител на спирт, но така или иначе е загубил, защото на зелено приходите са повече, растителната маса също.
„Сметката е проста. При добив на зърно 320 кг от декар, изкупени за 33 стотинки, получавам 105 лева. А ако ожъна на зелено пшеница ще получа по 2,5 тона на цена по 90 лева за тон, което е 225 лева“.
„През септември имам да плащам вересии и не знам как ще си оправям сметките. Тази година един търговец ме излъга, че ще ми продаде чувал царевично семе за 160 лева, а когато изпрати фактурата, видях че е записал чувала за 247 лева. Следващата година няма да допусна да ме мамят. Сега плащам рентата и заради лошата реколта съм я намалил от 45 на 35 лева. Не исках да я намалявам, но ако остане същата, ще съм на голям минус“, разказва той.
Царевицата я отглежда в три полета - за зелена маса, за силаж и за зърно.
Той има и стадо овце, наследени от баща му, който вече е твърде стар, за да продължи да се грижи за животните. „Сто пъти намалих броя им и сега са към 200. Смятам обаче да ги махна, защото да отглеждаш млечни овце е тежка работа. Ще купя месодайни говеда и ще си съкратя ангажиментите“, планира Вършилов.
Намеренията му за догодина са да си намали разходите максимално. „По-малко пръскания, по-малко торове, по-нормални цени за семена“, изброява той.
