Ще дойде първи юли и новата рестрикция срещу Русия, наложена от Европейския съюз с въвеждането на допълнителни мита върху вноса на торове от Русия и Беларус, индиректно отново ще се стовари върху българските фермери заради поскъпването на торовете на родните заводи. За това още през май предупредиха представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), по повод проекта на Еврокомисията и Съвета на ЕС за поредни санкции срещу Русия.
Тогава браншът поиска подкрепа от българските депутати в Европейския парламент, като ръководството на НАЗ изпрати становище с искане да бъдат защитена техните права. Потърсихме за коментар председателя на НАЗ Илия Проданов, който от името на колегите посочи, че твърдението на евродепутата Радан Кънев, според когото „с този законодателен акт българските евродепутати щели да защитат нашата торова индустрия, е крайно невярно“.
„Моите уважения към г-н Радан Кънев, но поведението му и това на останалите евродепутати е недопустимо – с неговите изказвания по темата всеки от нас разбра, че той е напълно незапознат с бизнеса в България“, посочи още Проданов. И допълни, че към момента „българската торова индустрия е единствената в Европа, която е независима от внос на газ. Тя беше и единствената торова индустрия, конкурентна на Русия, въпреки първите санкции. С този законодателен акт обаче нашите евродепутати реално ще подпомогнат торовите заводи в западната част на Европа, които работят изцяло на газ, и ще попречат на родната индустрия“, коментира фермерът. Крайно разочарован, той е възмутен и от липсата на комуникация по тази тема със земеделския бранш. Въпреки, писмата, които НАЗ е изпратил в Европарламента, депутатите дори не са се постарали да ги потърсят за диалог – нито с представители на торовите заводи, нито със земеделците.
И така, след първи юли на българска територия отново ще се произвежда скъпо зърно. Защото така е решила администрацията в Брюксел, а родните политици нямат сили да й се противопоставят. И това става на фона други две огромни загуби на бранша, случили се след 2022 г. – първата, със срива в световните цени на пшеницата, които трета година са под себестойността на нашите земеделци.
И втората - с безмитния внос на зърно от Украйна, който изцяло измести българската пшеница от европейските пазари. Така и за крайно незапознатите със сектора ще стане ясно, че в политическото пространство липсва партия, която да познава, разбира и да защитава интересите на земеделските производители - всеизвестен факт, но без изгледи скоро някой да го ппромени.
Екатерина Стоилова