На 7 май 2025 г. в Софийската опера и балет се състоя тържественото отбелязване на 100 години висше лесовъдско образование в България, под патронажа на Президента на Република България г-н Румен Радев. Събитието събра десетки официални гости, преподаватели, студенти и представители на академични, държавни и неправителствени институции.
Празничната програма започна с видео, посветено на Лесотехническия университет (ЛТУ), и беше открита с химна на Република България. Приветствено слово поднесе ректорът на Лесотехническия университет доц. д-р Христо Михайлов, който подчерта приноса на университета към развитието на науката и устойчивото управление на горските ресурси. Той заяви: „Българският лесовъд знае, че българската гора не е само дървесина, а тя е всичко останало. Българският лесовъд отлично знае, че е призван да образова не само за знание, но и да възпитава в ценностна система на любов към българската природа и гора.“ Накрая заяви: „В качеството ми на ректор гарантирам пред българската държава, институции и общество, че Лесотехническият университет е готов да продължи да обучава на високо европейско и световно ниво лесовъди, които могат да управляват горските територии на България. Честита юбилей! На многая и благая лета!“.
Деканът на факултет „Горско стопанство“ доц. д-р Стоян Стоянов представи специална презентация, посветена на 100-годишния юбилей на висшето лесовъдско образование в България.
Поздравителни адреси бяха представени от името на президента на Република България г-н Румен Радев и от министър-председателя г-н Росен Желязков. Своите приветствия отправиха също министърът на образованието и науката г-н Красимир Вълчев, ректорът на Софийския университет проф. д-р Георги Вълчев и президентът Георги Първанов.
Тържеството беше благословено от Негово Светейшество Даниил – Патриарх Български и Митрополит Софийски, който отправи духовната си подкрепа за бъдещето на българската гора и лесовъдското образование.
По време на церемонията с почетен знак на ЛТУ бяха удостоени министър Красимир Вълчев и Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Министър Вълчев връчи почетния плакет на Министерство на образованието и науката на Лесотехническия университет с думите: „Споделям емоцията на празника и отчитам колко голямо е значението на висшето лесовъдско образование за създаването и опазването на красивите български гори. Поклон пред учените и преподавателите, които са създали и утвърдили лесотехническото образование в България. ЛТУ е с история, традиции, но и с поглед в бъдещето. България и българските гори имат нужда от вас!“
Ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев пожела: „Най-искрени човешки пожелания за още големи успехи, вървете уверено по вашия път, за да съхраните българската гора. Ние ще бъдем верни ваши партньори! Поклон за всичко това, което правите!“
Президентът Георги Първанов посочи: „Лесовъдската наука и гората имат своето изключително икономическо, екологично, културно значение и измерение. Едва ли има друг народ, който да има песента „Хубава си, моя горо“, която е на нивото на българския национален химн.“
С юбилейни плакети бяха отличени бивши декани на Факултет „Горско стопанство“, преподаватели и директори на учебно-опитни горски стопанства.
Много институции и организации изпратиха поздравителни адреси, сред които: Министерство на земеделието и храните, Министерство на туризма, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Изпълнителна агенция по горите, Институт за гората – БАН и десетки други браншови съюзи и организации, университети, професионални гимназии и.
Музикалните паузи по време на тържеството бяха изпълнени с произведенията „Хубава си, моя горо“, „Слънчице мило мамино“ и „Катерино моме“ в изпълнение на НМА – София, под диригентството на главния художествен ръководител Ваня Монева. Празничната програма завърши с концерт на Софийската опера и балет и коктейл. От първите нежни ноти до последния възторжен аплауз – всичко беше незабравимо преживяване. Летните акорди на „Summertime“, страстта на „Кармен“, нежността на „Дуета на цветята“, игривият валс на „Спящата красавица“ – всяко изпълнение беше като пътуване в свят, където музиката сближава. А когато на сцената излязоха децата и цветята от валса на Чайковски – приказката оживя. Финалната наздравица от „Травиата“ беше като завършек на съвършено изживяване – празник на живата гора, на образованието, науката, изкуството, на красотата.
