От другото четене на разпоредбите страда малкият бизнес

19-06-2006 г. Селската ни мандра, работеща само за нуждите на жителите на нашето село Копиловци три месеца в годината, е затворена заради Европейския съюз, сподели тревогата си председателят на местната потребителна кооперация Захари Иванов - Господин Иванов, как така Европейския съюз ще закрие една селска мандра и то с твърде ограничено производство? - Селото ни се намира почти до границата със Сърбия и в него живеят над 700 души. Единственият сигурен поминък на нашето население е животновъдството и по-специално овцевъдството. Повече от половин век в селото работи кооперативна мандра, строена със собствени средства и труд от населението. Тя беше построена, за да задоволява потребностите на жителите от сирене и извара, като никога продукцията й не е достигала до търговската мрежа. Така е и сега, само че от ДВСК дойде заповед за нейното закриване. Позоваваха се на решение на правителството във връзка с приемането ни в Европейския съюз. А мандрата ни работи само три месеца в годината, защото преработваше само овче мляко, а овцете-майки имат твърде кратък млеконадой. През останалото време тя бе затворена и не работеше. Произведеното в нея овче сирене бе само за вътрешна консумация, т.е. то се купуваше срещу 1 лев за килограм от тези, които са предали съответното количество мляко. В нашата търговска мрежа или в която и да е друга, не отиваше нито грам от него. Но мандрата вече не работи, защото бе закрита по личното нареждане на д-р Людмил Антов, шеф на ДВСК в Монтана. - Вие не направихте ли необходимото преустройство и модернизация на тази мандра в унисон с поставените изисквания от Европейския съюз? - Направихме дори повече от това, което се изискваше. Но най-напред искам да кажа нещо друго. Земеделските началници воглаве с министъра разясняваха преди време, че по-малките производители на млечни продукти, каквито сме и ние, които не направят предприятията си такива, че да отговарят на европейските стандарти, няма да могат да предлагат продукцията си на пазара – било то за износ или за вътрешността на страната. Другите обаче, които работят за собствени нужди, ще могат да продължат работата си. Е, питам тогава господин министъра и специалистите от ДВСК, нашата мандра към кои обекти спада? Ние произвеждаме само и единствено за нашите съселяни и за никой друг. Тогава какво, ще им забраните ли да изпратят по някое и друго кило на своите синове и дъщери, братя и сестри в Монтана, Враца или София? Ние обзаведохме цялата мандра с подходяща техника, имаме вана, апаратура за изследване на млякото и т.н. Помещенията облицовахме с плочки, но не били бели. А лично докторите от ДВСК в Монтана преди време ни казаха, че нямало значение какъв цвят са. Няма обаче да харча пак пари за вятъра и капризите на някои, пък били и те чиновници от Европейския съюз. - Как се произвежда овчето сирене, използвате ли подходяща технология и имате ли специалист-технолог, който да се занимава с производството? - Разбира се, че се работи по технологии, които действат сега. Никой не е произвеждал сирене по допотопни начини и методи от преди 100 или 200 години. Технолог е г-н Димитър Каменов. Той е завършил Техникума по обществено хранене във Враца, а след това е изкарал няколкомесечен курс по млекарство във Видин. Но аз питам колегите от Франция, като си правят тяхното синьо сирене, да не би всички да са завършили висше млекарско образование? Или пък в лицензираните сега мандри да не би да работят само феноменални специалисти? А при нас поне два пъти в месеца ни оказваше експертна помощ и главният технолог на ОКС в Монтана г-н Димитър Вълев. - И какво е положението сега? - Хората недоволстват, но ние ударихме катинара за този сиренарски сезон. Някои рязко намалиха овчите си стада, други предават сега млякото си на врачанската фирма „Пършевица”, всеки ден тяхна кола идва да го събира и после им носи сирене. Какво е – само те си знаят. Но не е нашето! А мандрата ни правеше сирене за чудо и приказ. Точно защото се спазваше стриктно технологията и защото имахме опит и умения в тази работа. Засега мандрата ще остане заключена, но няма да се откажем нито за миг от правото си да произвеждаме сирене за наши собствени нужди. Ще изчакаме тази година и ще видим как вървят нещата. После ще търсим съдействие и от ОКС в Монтана, ако трябва чак до министерството ще стигнем. Да видим как така едно се говореше, когато се затваряше главата „Земеделие”, а сега управляващите ни удариха така здраво по главите, че трябва да унищожаваме нещо напълно годно за работа. Но няма да ни е за първи път! Симеон ДАНЕВСКИ ("Земеделски пазар")