Начало » Новини » Коментари
05.03.2025 г.

Икономисти предупреждават, че с този бюджет има риск да удвоим дълга за 10 години

Анализ
Икономисти предупреждават, че с този бюджет има риск да удвоим дълга за 10 години

sinor.bg

В деня, в който в пленарна зала започват дебатите по проектобюджета за 2025 г. и в измененията в данъчните закони, представяме прогнозите на Института за пазарна икономика какво би се случило до 2038 година, ако страната ни се движи по Националния средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г., приет в края на февруари. Представяме анализа на икономистите, който дава препоръки към народните представители по отношение на окончателното приемане на финансовата бюджетна рамка за 2025 г.

„През 2024 г. Румъния прескочи границата от 50% държавен дълг, като стана страната в ЕС с най-голямо нарастване на съотношението на дълга към БВП от началото на пандемията до днес. Високи бюджетни дефицити – нива от 6-9% от БВП – покачиха ударно дълга на Румъния от 35% през 2019 г. до 52% през 2024 г., с прогноза за близо 60% през 2026 г. Само след няколко години Румъния най-вероятно ще има по-висок дълг от този на Германия. На този фон България стои сравнително добре – държи дефицит около 3-те процента, но е изправена пред опасността да навлезе в период на сериозно покачване на дълговите нива. Възможно ли е в рамките на десетилетие държавният дълг в България да последва примера на северната ни съседка и да достигне до 50% от БВП?

Преди броени дни България прие своя Национален средносрочен фискално-структурен план за периода 2025-2028 г., който е в основата на реформираната рамка за икономическо управление в ЕС и дава не само посоката на публичните финанси до 2028 г., но и оценка за развитието на дълга до 2038 г. при различни сценарии. Според този план, при базовия сценарий (без промяна в структурния първичен баланс) дългът ще достигне 55,4% от БВП през 2038 г., а при сценария с фискална корекция (тоест корекция в структурния първичен баланс) дългът ще бъде 45,3% от БВП през 2038 г. И в двата сценария България остава под прага от ниво на държавния дълг в размер на 60% от БВП, но дава много ясна заявка за увеличение и на практика удвояване от текущото ниво (24-25% от БВП) на публичния дълг в следващите 10-12 години.

Тази рамка показва, че дебатът за държавния бюджет, който в момента се разглежда в парламента, е изключително важен. Оценката на фискално-структурния план е изцяло фокусирана върху ограничението на растежа на т. нар. нетни първични разходи. И тук свети една голяма червена лампа. Правилото е ръстът на нетните разходи да следва ръста на потенциалния БВП и на дефлатора на БВП – казано по друг начин, нарастването на разходите трябва да е обвързано с номиналния ръст на икономиката. Това категорично не е спазено с проекта на бюджет за 2025 г. Текущите разходи в предложения бюджет – това са парите за заплати, издръжка, субсидии и пенсии – нарастват с 16,4% на фона на номинален ръст на икономиката под 7%. Мащабът на разликата е 3% от БВП, тоест с толкова процентни пункта се покачва делът на текущите разходи спрямо икономиката на страната.

Раздуването на текущите харчове на държавата, начело със свръх увеличението на заплатите на полицаи и военни, е големият проблем в бюджета и трябва да се преразгледа между първо и второ четене в парламента. В противен случай рискуваме отклонение от фискално-структурния план и последващ натиск за увеличение на данъчната тежест – дори отвъд вече предвидения ръст на осигурителната тежест през 2027 и 2028 г. Забележете, че прогнозата за ръста на нетните първични разходи е средно 4,9% на година за периода 2025-2028 г. Ние сме на път да изконсумираме голяма част от този ръст още през 2025 г. На хартия е направен опит да се санира това разминаване, като в средносрочната рамка е заложено почти замразяване на разходите за заплати в периода 2026-2028 г. (ръст на година от около 1,5%), което практически е почти невъзможно, отчитайки и автоматичните правила за заплатите в силовите ведомства, но в по-общ план и неизбежният ежегоден политически натиск върху управляващите.

Това обаче съвсем не е всичко. Другият голям проблем пред бюджета е наливането на 7,2 млрд. лв. (като капитал) в пробити държавни дружества и съответно извънредно високия ръст на държавния дълг. Заложеният нов дълг в размер на 18,9 млрд. лв. отива далеч отвъд нужните средства за финансиране на дефицита и очакваните плащания по дълга през годината. Разликата са въпросните 7,2 млрд. лв., с които държавата ще се опитва на ръчно управление през държавните дружества, да прави различни инвестиции без това да минава през бюджета и да тежи (счетоводно) на дефицита. Най-големият бенефициент е Българската банка за развитие, която ще получи капиталова инжекция от 4 млрд. лв.

Няма как да не направи впечатление, че вече два проекта на бюджет предвиждат огромни средства за ББР. Първо проектът на служебното правителство заложи участие на ББР в екстравагантната идея за данъчна амнистия, а сега редовният кабинет предлага дори по-голяма подкрепа за банката, преследвайки „засилване на финансовия капацитет на ББР при финансиране на национални приоритети и сектори на икономиката“. Тази обща формулировка на практика казва, че банката ще се използва като бюджет в сянка (под черта) за провеждане на различни политики. На фона на трагичния публичен образ на ББР, както и фактът, че бивш изпълнителен директор е с европейска заповед за арест, подобна бюджетна еквилибристика е абсолютно недопустима.

Предвидените капиталови инжекции за 7,2 млрд. лв. ще тежат извънредно и спрямо фискално-структурния план. Там подобни извънредни схеми не са заложени. Затова се появява и голяма разлика в прогнозата за държавния дълг. Според фискално-структурния план дългът трябва да е 30-33% през 2028 г. (в зависимост дали има корекция в дефицита), а според средносрочната рамка към проекта на бюджет дългът ще достигне 36% през 2028 г. Разликата от над 3 проценти пункта идва основно от тази (твърде) спорна операция. И тук, както при правилото за ръста на разходите, имаме отклонение от плана още в първата година.

Общият преглед на фискално-структурния план за периода 2025-2028 г. ясно показва, че са необходими далеч по-смели мерки в бюджета, така че да влезем в нормални рамки:

Текущите разходи трябва да се върнат (устойчиво) на своите обичайни нива (33-34% от БВП), което означава преразглеждане на правилата за свръх увеличение на заплатите в определени сфери;

Приходната част може да се подкрепи с дискреционни мерки, без това да наказва всички работещи – с корекция например в тол системата и облагането на хазарта, вместо с вдигане на осигуровките;

Опитите за извънредно увеличение на дълга и финансиране на държавни дружества също трябва да се пресече, тъй като се прави опит за създаването на бюджет в сянка, което носи огромен корупционен риск.

Ако всичко това се пренебрегне, влизаме в пътека, която ни води едновременно към по-висока данъчно-осигурителна тежест за предприемачи, инвеститори и работещи, както и сериозно увеличение на държавния дълг в следващите години“.

Икономисти предупреждават, че с този бюджет има риск да удвоим дълга за 10 години
3414
 

Последни материали
Виж
Ще има масови фалити
НАЗ очаква драматичен ефект от наказателните мита върху торовете от Русия
ДФЗ преведе 14.8 млн. лева по еко схемата за екстензивна паша
МЗХ удължава срока за прием
До 13 юни ще се приемат стратегии по подхода ВОМР
Русия премахна минималната препоръчителна цена при износа на пшеница
МЗХ одобри 3 договора по ПМДРА за над 5,5 млн. лв.
От 24 май до края на месеца
Противоградната защита е готова за очакваните бури в следващите дни
Свързани материали
Виж
Правителството одобри Годишния отчет на ДФЗ и Разплащателната агенция
По повод бюджета на ЕС след 2027 г.
На 20 май „Копа и Коджека“ организира протест в Брюксел
Законопроектът е внесен в парламента
Д. Танева иска държавният бюджет да заделя ежегодно 15 млн. евро за „Напоителни системи“
Позиция
Copa и Cogeca приветстват визията на Европарламента за ОСП след 2027 г.
ЕП гласува резолюция за визията на МФР
Държавите членки трябва да внасят повече от 1% от БВП в бюджета на ЕС след 2027 г.
Важни решения
На 5 май Европарламентът ще гласува контрамерките на митата от САЩ
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2025
RSS новини