С церемония по стар български обичай с „Да върви по вода” бе открит един от най-интересните маршрути на територията на природен парк „Странджа”, изграден с евросредства, съобщиха от агенцията по горите. На церемонията по откриване на маршрута присъстваха над 100 любители на природата, които преминаха по него и се насладиха на ярките цветове на цъфналата зеленика и с внимание слушаха интересния разказ на водача инж. Иван Камбуров. Познавателният маршрут „В царството на зелениката” тръгва от село Кондолово на север и се спуска към Мързевски дол през вековна дъбово-букова гора.
По протежение на целия маршрут има обособени 13 информационни точки. На 12 от тях, освен табели с информация за конкретни видове и процеси в природата, са създадени условия за участие в интерактивни игри, които провокират съобразителността и знанията и добавят още конкретни познания за уникалната странджанска природа.
„Странджа” е най-големият от 11-те природни парка в страната. Над 80% от територията му е покрита с гори, които са много по-различни от горите в останалата част на Европа. Те спадат към т.нар. листопадни широколистни гори с вечнозелен подлес.
Запазили са се и до днес не само заради отсъствието на активна човешка дейност, но и благодарение на специфичните климатични условия в района, останали непроменени през дълги периоди от развитието на Земята.
Най-отличителната особеност на горите в Странджа е наличието на вечнозелени храсти, сред които е прочутата странджанска зеленика. Тя е символът на планината, защото се среща изключително само на територията на парка, и то на определени места.
Зелениката спада към род Рододендрон (в България от този род има само още един вид – алпийската роза), сем. Пиренови (Ericaceae). Нейни „роднини“ от това семейство са пиренът, калуната, странджанската боровинка, а също и ягодовото дърво (кумарка), наскоро открито в Странджа.
Странджанската зеленика е висок вечнозелен храст със силно разклонено стъбло. Листата са лъскавозелени, едри, продълговатоланцетни и голи. Стъблото е с гладка сива кора.
Цветовете са едри, лилаво-розови, събрани по върховете на клонките в чадърести съцветия. Цъфти през май. Терциерен реликт, съхранил се на територията на Европа единствено в Странджа и Кавказ. Не понася засушаване и пряка слънчева светлина. Както повечето реликти, тя е силно уязвима от измененията на средата.
Зелениката участва като подлес в гори от източен бук, източен горун и благун. Тя е влаголюбив вид, много взискателен към почвената и въздушната влажност. Вписана е в Червената книга на България и е защитена от Закона за биологичното разнообразие, както и от редица международни конвенции и споразумения.
