Българските преработватели оцеляват трудно в рамките на пазара, при които основният канал за дистрибуция са супермаркетите, заяви бившият министър на земеделието и храните Кирил Вътев на кръгла маса на тема „Достъпът до пазара за българските производители по агрохранителната верига", която се проведе в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), съобщи Българската телеграфна агенция. Вътев отбеляза, че малките магазини изчезват под натиска на веригите, а в същото време рентабилността на преработвателите, които работят с големите супермаркети, е около нулата.
За преработвателите, които са накрая на агрохранителната верига, основните канали за дистрибуция са малките магазини, които са зареждат директно, но по-често от борсите, другият голям канал са супермаркетите. България подходи много недалновидно към приемането на големите вериги от супермаркети. Словения ги прие, но извън границите на населените места и постави условие да продават по 5% словенски продукти. В България те са в центъра и в кварталите и малките магазини загиват. В момента малките магазини нямат шанс да се конкурират с веригите, а производителите няма къде другаде да продават освен на супермаркетите, но нямат нужната пазарна сила в преговорите с тях и заради това изпитват огромен ценови натиск, който се пренася до полето и до фермата, посочи Вътев.
Изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов обаче твърди, че конкуренцията между веригите е голяма в името на потребителя.
Делът на модерната търговия е около 50% през 2023 г. останалите проценти се падат на малките квартали магазини, на специализираните за мляко, месо, хляб и на пазарите на открито, обяви Вълканов.
Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, обясни, че има 3 групи търговски инфраструктури – директна дистрибуция, организирани пазари и супермаркети.
При търговията на едро при директната дистрибуция има дребни на брой играчи, които провеждат неефективна логистика. Те са доста мобилни и лесно избягват изискванията на закона. На практика в търговията с храни при директната дистрибуция има най-голям процент на сива икономика и ако някой губи от дейността на такива субекти, това е родният земеделски производител, защото това е начин за нелоялна конкуренция, убеден е Иванов.
По думите му следващата група участници в търговията са организираните пазари – тържищата, стоковите борси и пазарите на производителите.
Веригата на супермаркетите заема доста сериозен пазарен дял и при тях търговията е най-прозрачна, както и конкуренцията в системата е доста сериозна, смята той.
