В последните дни от старата 2024 г. от Европейския институт за иновации и технологии (EIT) отправиха сериозно предупреждение към администрацията на ЕК и към европейските правителства да не допускат монополизация на дигиталните данни в земеделието от страна само на големите стопанства. В публикувания анализ се прави точна оценка на пазара на труда и продължаващия срив на малките и средни стопанства в Европа.
На фона на все по-активното навлизане на автоматизацията и дигитализацията в селското стопанство и нарастващата концентрация на земята в малка част от крупните арендаторски фирми, експертите от Европейския институт за иновации настояват да се създаде държавно управляван портал, който да информира еднакво бързо и микростопанствата, и малките ферми, и средните и големите. Само така опасността от монополизация на информационните данни в земеделието ще бъде неутрализирана, съобщават от EIT.
В анализа на експертите е направена сравнителна статистика, която показва, че от 2005 г. до 2020 г. стопанствата в Европейския съюз са намалели от 14,2 милиона на 9,1 милиона, докато средният размер на стопанството се е увеличил от 11 хектара до 17,4 хектара. И така, между 2005 и 2016 г. броят на стопанствата под 50 хектара са намалели с 29,4%, което показва, че само за 10 години са изчезнали над 4 милиона ферми от правния мир. При дефинирането на новата обща селскостопанска политика (ОСП) за 2023-2027 г. имаше много призиви за поставяне на дребните фермери в основата на ОСП, за да се гарантира по-добра храна и по-устойчиви практики. Намаляването на общия брой на земеделските стопанства се дължи преди всичко на изчезването на ферми, по-малки от пет хектара, което представлява девет от десет изчезващи ферми. Междувременно ферми, по-големи от 50 хектара са единствената категория, която се е увеличила (+9,7%).
Като припомнят протестите на фермерите от март 2024 г., учените предупреждават, че политиката на силно регулиране с цел спазване на Зелената сделка може отново изправят фермерите пред дилемата между исканията на фермерите за подкрепа на доходите и задължения да изпълняват екологичните изисквания.
Според учените цифровото земеделие трябва да избягва изостряне на концентрацията и продължаващите фалити на малките и средни стопанства. „Въпреки предимствата на цифровизацията, тя може да доведе до разделение между фермери, които имат достъп до най-съвременни технологии (т.е. големите стапанства) от онези, които не са дигитализирани. Това разделение може да създаде разделение между свързани и несвързани ферми, както и между малки и големи земеделски предприятия. За да се гарантира, че цифровизацията е приобщаваща и достъпна за всички, е много важно да има сътрудничество между политици, лидери в индустрията и доставчици на технологии. Това е от съществено значение за насърчаване на ползите от цифровизацията и предоставяне на подкрепа на фермери чрез обучение, ресурси и стимули за приемане на нови ехнологии“, четем в доклада.
В заключенията на доклада се правят средните основни изводи:
Бъдещото притежаване на данни е от решаващо значение, затова и цифровизацията на селското стопанство трябва да доведе до разработване на платформи за данни. Само така съществуващият риск от монопол върху данните от големите компании ще изчезне. За целта трябва да се създаде Кодекс за поведение при споделяне на селскостопански данни. Те трябва да са доброволни инициативи, подписани поне от 10-те земеделски асоциации, които защитават интересите на фермерите в съответните подотрасли.
Законодатели и политика производителите трябва да разработят общ международен стандарт за създаване и споделяне на данни, като се избягва централизацията на данните. Поради това ще бъде изключително важно да се създадат съответните политики и законодателство, което гарантира, че собствеността върху данните и ползите от тях цифровизацията на селското стопанство са насочени според политическите/ политически цели. В този контекст е много важно да се създаде условия за възникване на пространства за селскостопански данни за улесняване на надеждно обединяване и споделяне на данни между частни заинтересовани страни и публични органи.
Създателите на политики трябва да предотвратят появата на доминиращи платформи в обмен на селскостопански данни, тъй като те биха били извън съществуващите законодателство. Само така големият бизнес могат да избегнат доминирането. Балансираната цифрова трансформация би включвала екологичните проблеми и устойчивостта. Както е илюстрирано в въвеждането има съгласие, че хранително-вкусовата промишленост изисква a радикална трансформация, където цифровизацията и технологичните иновациите могат да играят потенциално важна роля. Такива дигиталната трансформация трябва да бъде всеобхватна и да се опита съчетават различни измерения на въздействието. Трябва да се стреми към повишаване на ефективността и производителността, в същото време като справяне с проблемите на околната среда, биоразнообразието и рисковете на природните бедствия. Политиците трябва да измислят подходящи стимули, които заместват регулирането и те да действат отгоре надолу, чрез използването на технология, която съчетава околната среда и икономически цели/цели за ефективност.
Три са предложенията за бъдеща ОСП, които се предлагат в доклада на EIT:
* Привличане на фермери да инвестират в технологии и в обновена схема за озеленяване. Може да приеме формата на „бонус за устойчивост“, свързан с инвестиции в технологии с доказана полза за околната среда.
* Засилване на усилията, свързани с околната среда и устойчивост, особено чрез използването на ефективни производствени технологии.
* Стимулиране и подкрепа на цифровата трансформация на селското стопанство за намаляване на въздействието върху околната среда.
Във финалана на доклада ексдпертите се обръщат към политиците с призива „Намалете неравенствата и подкрепете малките стопанства. Защото цялостнвата цифровизация на селското стопанство може да изостри съществуващите различия и неравенствата, като по този начин подкопае социалното сближаване. Малките фермери може да не са в състояние да се справят с новите технологии поради липса на знания или инвестиционен капитал. А навлизането на технологиите може да доведе до бързо нарастващо цифрово разделение между малките и големите фермери. Дигитализацията на селското стопанство ще се отрази на заетостта и на човешкия труд, защото потенциално хората ще бъдат все повече заменяни от роботи и компютри“.
Само така може да се спре критичната фаза, в която се намира хранително-вкусовият сектор в ЕС, за да се справи с тройното предизвикателство за осигуряване на продоволствена сигурност и за подпомагане на поминъка по цялата хранителна верига, на фона на нарастващите опасения за последователните глобални кризи и климатичните промени, които налагат бързи действия по отношение на адекватността на селскостопанските политики в Европейския съюз.
