Начало » Новини » Интервю
20.11.2024 г.

Машините за вятър превземат овощните градини и лозята по света

Андрю Роф продуктов мениджър на New Zealand Frost Fans в специално интервю за синор бг
Машините за вятър превземат овощните градини и лозята по света

Андрю Роф, продуктов мениджър на новозеландската компания за производство на машини за вятър New Zealand Frost Fans, който през октомври посети България, даде специално интервю за синор бг. Експертът има дългогодишен опит в производството и търговията на перки против слана и даде ценни съвети за използването им от българските овощари и лозари.

Поради големия интерес в Европа към новозенландската технология за опазване на овошки и лозя от пролетните слани фирмата New Zealand Frost Fans е отворила офис в Амстердам, с цел по-добро обслужване на европейските клиенти.

За читателите на синор бг Андрю Роф и представителите им в България Хортисмарт Солюшънс представят приложението на перките против слана в лозарството и овощарството с някои интересни примери от практиката.

При посещението си в България през пролетта на 2024 година Роф е участвал в поставянето на 6 перки Frost Boss в насаждения от круши, череши и бадеми. До този момент клиенти за машините за вятър са основно собственици на градини с череши и сливи. В световен мащаб най-много машини за вятър се поставят на лозя, овошки, цитруси и авокадо, като основните европейски пазари са в Южна Европа - Португалия, Испания. Отскоро силен интерес има във Франция и Италия, които Андрю Роф определя като изключително перспективни.

Интересно е, че първата инвестиция в Европа е била през 2016 г. - в съседна Турция на цитруси. После идват сделките в България, организирани от ХортиСмарт Солюшънс през 2020 година. Следващата дестинация на Андрю Роф отново ще бъде Турция, а след нея Мароко, където изведнъж се е появил огромен пазар за машините за вятър при цитрусови насаждания, авокадо и овошки. Основно цитрусовите градини в Турция се намират на границата със Сирия.

Как са спечелили турския пазар?

Първоначално са получили покана от голяма фамилна ферма на цитруси, където е трябвало да демонстрират новозеландското решение за защита от слана с перки. На същато място е присъствала и друга конкурентна фирма, но очевидно земеделците в Турция са оценили качествата на машините Frost Boss.

„Характерно за нашите машини за вятър е, че са с четири витла, а наши конкуренти от Америка и аналозите им предлагат с две. Нашите витла са от композитен материал и се произвеждат по специална технология. Миналата година открихме нашия нов завод за витлата, близо да фабриката ни край Напиер в Нова Зеландия. Конкурентните продукти са с метални витла, които са значително по тежки и шумни, което е съпроводено и от сериозен разход на гориво. Ниските нива на шум и равномерното обдухване зад перката са характерни за нашите машини.“, разказва Роф. „Турците монтираха една наша машина Frost Boss с четири витла и друга тип американска с две витла. Собствениците - деветима братя, синовете им и един преводач седнаха на една маса и ни извикаха на разговори. Първо поканиха мен за демонстрацията на нашата машина, а на другия ден - американците. На третия ден ме извикаха на същата маса и получих първата поръчка от деветимата братя. Оказа се, че всички синове говорят английски, но са ни изпитвали мен и американците.  Така се отвори турския пазар за новозенландските машини за вятър Frost Boss. Започнахме с поръчка от 150 машини за вятър за цитрусовите им градини. В следващите години получавах поръчки от по 100 машини на година. Интересно е, че при цитрусите перките се ползват зимно време, за да не пада  температурата под нула градуса.

До момента най-големия клиент в Европа на фирмата е инвеститор от Португалия, който стопанисва 2 600 хектара с авокадо, всичките защитени с перки за слана. В Португалия има цели райони, където държавата е забранила използването на вода за земеделие, като едновременно забранява да се засаждат и нови градини. Очевидно знаят, че без напояване няма смисъл да се инвестира в земеделие. Става така, че един фермер е изгорял с нова градина за авокадо, тъй като новите разпоредби го хващат в процеса на изграждане на новите насаждения, преди да успее да засади фиданките. От тези забрани обаче се възползват в Мароко, като мароканския крал привлича масово инвестиции в отглеждането на авокадо и цитруси. Изграждат се и много нови овощни градини.

Интересни наблюдения в годината без слана от България

През настоящата година в България може да се каже, че стопаните бяха пощадени от сланите. Какво обаче са забелязали български овощари в тази ситуация? Изведнъж в крушовите градини добивите се оказват три пъти по-високи от други години. Досега са раждали предимно по горните клони на дърветата, докато в ниската част е нямало плод, а това е сигурен признак, че са били осланявани. Студът се движи ниско долу, близо до земята. На крушова градина от 210 декара в Пловдивско тази година постигат рекорден добив. Там където в други години са вадели 100 тона круши от градините, сега са набрали 300 тона. Разликата от двеста тона веднага насочва интереса им към перките против слана. На много места все още не се осъзнават сериозните щети в следствие на сланите. Андрю Роф ни разкрива някои тайни от занаята. При ябълките се оказва, че студът причинява деформация на плода - крива ябълка с неравно дъно. Когато е ябълката не може да стои на масата права вероятно причината е в пролетните слани. При крушите пък плодът се издължава. Това удължаване намалява добива, защото дори при същата бройка плодове, вместо крушата да налее и стане тумбеста, тя остава на кратунка и “олеква”. Така Роф обяснява и сериозната разлика в добива, наблюдавана в спомената овощна градина. Разбира се и плодовете са значително повече и по цялата височина на дърветата. Пролетният студ, често вреди не само на цветовете и плодовете, но влияе и на развитието на растенията и се отразява на добивите и през следващите години. Това се наблюдава осезателно при лозите, които се повлияват неблагоприятно от есенните слани и зимните студове.

Как започва масовото поставяне на машини за вятър при лозята в Нова Зеландия?

При лозята фирмата е започнала отдавна да поставя защитни перки в Австралия и Нова Зеландия. Интересен е примера с голям винопроизводител от Нова Зенландия, който е бил против перките, но с назначаването на нова управителка тя го мотивира да сложи няколко машини в най-проблемните участъци от лозовия масив. Резултатът се вижда бързо в получената огромна разлика в добива. В началото са сложени само две перки в проблемна зона от 15 Ха, на следващата година същият инвеститор е поръчал 50-на, а на третата - още 150 броя. В момента той разполага с 250 перки, които покриват вече всичките лозови насаждения в масива.  

Перка слана

В днешни дни, според Роф, в Нова Зенладния не се сади лозе, ако не са монтирани перките против слана.

При младите лозички и леторасти е много важно колко са подготвени за зимата. Ако младите пръчки се стресират и измръзнат още с есенните слани, за добив през следващата година трудно може да се говори. При млади лозови масиви почти със сигурност се стига до презасаждане. Затова перките се ползват и есенно време. Оказва се, че на много места по света перките се ползват дори през зимата. Температурната инверсия е явление, което се наблюдава през цялата година.

Перки вече се монтират и в студена Канада, там се ползват посред зима за защита на лози, защото под минус 13-15 градуса лозите мръзнат и добивът от тях рязко пада. Това зимно измръзване е характерно и за нашите ширини, но рядко лозарите го осъзнават и търсят решение. Машините за вятър Frost Boss са работещо решение срещу сланите, като се ползват успешно и против зимния студ. Ниските температури под минус 13-15 градуса по време зимния покой измръзват различни части на лозата. Зимните очи и особено главните пъпки, едногодишните пръчки и дори част от многогодишните измръзват частично или напълно при такива ниски температури, в зависимост от сорта и времетраенето на студа. Това няма как да не се отрази на добивите и лозето през годината.

В Австралия и Нова Зенландия отдавна не правят нови лозови насаждения и презасаждания без перки. У нас темата се разглежда от няколко винарни, но финансиране за това при винените лозя няма и всичко засега остава на проект, за разлика от овошките. За съжаление у нас европейското подпомагане в лозарството не включва проекти за перки и защита от слана и градушка.

Андрю Роф смята, че като цяло за Европа основен проблем са субсидиите. Според него те изкривяват пазарните принципи и като цяло пречат земеделието на стъпи на здрава бизнес основа. Дори и много богати клиенти се оказват в примката на субсидиите. Например интересен клиент на фирмата се оказва Джак Ма, собственика на „Али Баба“, който във Франция притежава няколко хиляди декара с лозя. Оказва се, че дори фирмата му там разчита на европейски проекти, за да постави перки в лозовите масиви. Подобни европроекти чакат още лозари в Италия, Франция, Испания и къде ли не. Дори турците купуват сериозно по техни държавни програми. Няма ли програми инвестициите секват. Това съвсем не е така в държави като Австралия, Нова Зеландия, Чили, САЩ и дори Канада. Фрапиращ е случай у нас с проект, правен от винарна преди четири години по мярка 4.1 за лозя, но едва тази година им се обаждат от ДФЗ, че са одобрени. Само, че при цени отпреди 4 години и понеже винарната вече сама си е направила повечето инвестиции, този “своевременно” одобрен проект, се оказва безсмислен и изключително важните за тях машини за вятър остават да висят отново. А загубите от сланите се трупат с всяка изминала година. По програмата за конверсия на лозя също не са предвидени пари за проекти за слани, понеже имат бонитет за застраховки. На практика за лозарите няма програма, по която могат да кандидастват за ефективна защита от слани и градушка. Роф подчертава, че в Нова Зенладния отдавна са махнати всякакви субсидии за земеделие. Вече 40 години се работи така, като при спирането на субсидиите първоначално са фалирали до 15% от фермерите. Последвало е обаче окрупняване, като във фермите влизат реални бизнес инвеститори и в момента селското стопанство на Нова Зенладния е едно от най-процъвтяващите, въпреки допълнителните разходи поради отдалеченността от богатите пазари. „За новозенландците субсидиите са враг – пречат на трезвите бизнес решения и изкривяват всякакво планиране“, обобщава Роф. И добавя, че има други варианти за подпомагане, като да се правят кооперативи, за да се помогне на фермерите да излязат на външните пазари или да обработват продукцията и да добавят стойност, както и други решения прилагани в различни страни по света. Определено овощарите и лозарите имат повече разходи от отглеждащите полски култури и това вероятно също трябва да се взема предвид в субсидирането, но мнението му е, че здраво земеделие се прави само на правилна бизнес основа.

Перка за вятър, слана

Дава ни веднага пример от Австралия за бадемови насаждения. Имали са проблем и са търсили решение за голям масив от бадеми. Бизнес подходът им е бил да пробват в най-проблемните зони с 10 перки за проблемни площи на около 70 Ха, които не са раждали изобщо. Виждайки резултата, от фермата са инвестирали и в останалите части на стопанството – в най-засегнатите зони бадемите започват да дават добър добив, а в уж незасегнатите части на градината добива се увеличава двойно. Разбира се сега цялата бадемова градина е защитена с перки. Бадемът и крушата се оказват силно податливи на пролетните слани и добивите могат да се редуцират сериозно при липса на адекватни мерки.

Българският представител „Хортисмарт Солюшънс“ на машините за вятър Frost Boss и техния консултант по напояване и защита от слана инж. Деян Кирязов споделят, че стартът на продажбите на перки в страната съвпада с ковид епидемията, което е затруднило работата сериозно. Започнали са предимно със защита на градини от череши и сливи, а от тази година и на круши и бадеми. До момента повечето перки са поставени в Северна България и по-малко в Южна България. Според инж. Кирязов доказано перките работят до минус 5 градуса. Разбира се машините за вятър се влияят от температурната инверсия в конкретния район. Има значение и тавана на инверсията за всеки отделен случай. Най-решаващо значение има фазата на развитие на цветовете на засегнатите овошки. Перката дава резултат и при по-ниска температура, ако се подпомогне работата и с източник на топлина.

Перки слана

Правили са вече няколко успешни опита да постяват варели с дърва или брикети в радиус от 25 до 50 метра от машината, като са успели да спасят градините дори при минус 8 градуса в ранните фази преди същинския цъфтеж. Машината засмуква по-топъл въздух, издигнал се нагоре при инверсията и разпръсква топлото около себе си. Получава се защитена зона с форма на яйце. Никога не е идеален кръг, понеже винаги при слана има лек бриз от движението на студените въздушни маси по повърхността на земята. Има и други превантивни методи за защита, които е добре да се спазват, като да не се оставят високи треви в масивите, да има дренаж за студения въздух и да не се издигат прегради, които да го задържат при овошките или лозите. За повече съвети може да се обърнете към специалистите на фирмата, която предлага и защита чрез дъждуване и печки против слана. Инж. Кирязов отбелязва, че от миналата година машините Frost Boss са с 4 години гаранция и се предлагат с устройството за външен мониторинг от разстояние. Вече от всяко кътче на земята, както фермерът, така и специалистите на „Хортисмарт Солюшънс“ и New Zealand Frost Fans могат да следят в реално време оборотите на двигателя и перката, температурата, нивото на маслото, горивото и други параметри на двигателя, както и данните за климата. Следи се температурата горе при перката и долу при насажденията, заедно със скоростта на вятъра. Машината за вятър работи напълно автоматично при наличие на гориво в 500 литровия резервоар. Двигателите са дизелови на Перкинс. На вечния въпрос за разхода отговора е 20-22 литра дизел на час. Перката Frost Boss стартира според настройките – обикновено при 1.5 или 1 градуса и спира при достигане на два градуса по-висока температура. При наличие на вятър над 8 км/ч или при появата му перката спира работа, а при липса на вятър стартира отново, ако температурата е все още ниска. Според годината и условията перките у нас работят от 15-20 часа до 150 часа годишно. Край Летница, в Северна България в минали  години са засечени 15 часа работа, а в старозагорско работните часове са стигали и до 160 часа годишно. Много зависи от разположението на конкретната градина и условията в нея. Една перка покрива 80 декара при равен терен. През тази година инж.Кирязов съобщава за монтирани нови седем перки на градини с череши, круши и бадем. Хортисмарт Солюшънс осигуряват гаранционен и извънгаранционен сервиз и поддържат на склад всички най-важни части на новозеландските машини за вятър Frost Boss.

Машините за вятър превземат овощните градини и лозята по света
3609
 

Последни материали
Виж
Подробности за сделката се очакват в началото на 2025 година
Нидерландски млечен кооператив се слива с по-малък белгийски конкурент
Както и при всички основни зърнени и маслодайни култури
ЕК продължава да понижава оценката си за реколтата от мека пшеница в ЕС
Йордания отказа офертите за пореден път, но закупи скъпо фуражен ечемик
Българската пшеница пак печели търга в Тунис при слаб спад на цените
Меден сулфат за градината - полза и вреда
Бюджетът по процедурата е 53 млн. лв.
162 проекта за близо 70 млн. лв. по подмярка 4.2. минават на следващ етап
Интервенцията ОПДУ
ДФЗ преведе 584 716 777 лв. на площ в подкрепа на доходите
Свързани материали
Виж
Снегът изпочупи младите ластари на малините
Ниските температури нанесоха значителни щети на овошките в Сърбия
Новозеландската FrostBoss C49 задвижва перките си автоматично и сваля топлия въздух към овощни дръвчета и лози
Машина за вятър гони пролетните слани и спасява реколти
ХортиСмарт предлага трайни и иновативни решения срещу пролетни слани и мразове
Критични температури при овошките и методи на защита от слана и измръзване
Част втора - инверсия, катабатичен вятър, точка на втечняване
Съвременни защити от измръзване и слана за овощари и лозари
Първа част
Съвременни защити от измръзване и слана за овощари и лозари
Приятели на sinor.bg:  Стоматолог, София | Трактори Кубота | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
sinor.bg 2003 - 2024
RSS новини