През октомври 2023 г. количеството на валежите е намаляло с 26% в сравнение обичайното и периодът на сеитба при пшеницата и ечемика се измества към по-късни дати, заяви във видеебръщение председателят на Съюза на селскостопанските камари на Турция (TZOB) Шемси Байрактар. „През този сезон, въпреки че варира в зависимост от региона, периодът на сеитба се измести с 20 дни до 1 месец по-късно поради факта, че валежите не бяха на желаното ниво през октомври и дойдоха доста късно в някои области. Много от нашите земеделски стопани не можаха да засеят зърното поради сушата“, посочва Байрактар.
По думите му през последното лято валежите са намалели с 9% в сравнение с обичайните и с 30% в сравнение с миналогодишните, а през октомври валежите дса били с 46% по-малко в сравнение със средните и с 27% в сравнение с миналата година.
Председателят на съюза на селскостопанските камари припомни, че през последните 6 години октомврийските валежи в Турция са били под нормата. „Валежите в Егейския регион паднаха до най-ниското ниво за последните 40 години, а в Мраморно море – до най-ниското ниво за последните 23 години. При анализ по региони валежите са намалели с 95% в Егейския регион, 90% в Средиземноморския регион, 87% в югоизточен Анадол, 81% в района на Мраморно море, 74% в централен Анадол и 37% в източен Анадол. Същевременно те са се увеличили с 31% само в Черноморския регион”, уточни той.
Като основна причина за неблагоприятното развитие Байрактар посочи климатичните промени. „Изменението на климата предизвиква промени в режима на валежите, природни бедствия, повишаване на температурата и засушаване. При това селскостопанският сектор усеща най-силно негативните последици от изменението на климата“, категоричен бе той.
Селскостопанските дейности са пряко зависими от климатичната обстановка, като промените в климата водят до спад в качеството и добивите, увеличаване на производствените разходи, по-топли и по-малко дъждовни сезони, увеличаване на крайните метеорологичните явления, ръст на разпространението на болестите и вредителите по растенията, промяна на екологичните райони, намаляване на растителното разнообразие и проблеми в културните процеси, убеден е председателят на съюза.
Сред проблемите, причинени от климатичните промени, той наблегна особено на засушаването. „Повишаването на температурите и намаляването на валежите в много части на света в резултат на глобалното изменение на климата увеличават честотата и тежестта на бедствията, причинени от сушата. За разлика от много други природни бедствия засушаването може да се развива бавно и да причини сериозни икономически, екологични и социални последици в много големи райони, а понякога дори в цяла държава. Освен това сушата има сложна структура, която засяга много сектори на селскостопанската икономика поради зависимостта на селското стопанство от повърхностните и подземните водни ресурси. Поради това водата е незаменима в селското стопанство. Междувременно засушаване се наблюдава във всички климатични зони, но чувствителността на района към него и степента на неговите последици могат да варират значително в различните региони”, отбеляза Байрактар.
Той подчерта, че Турция се намира в полусухия световен климатичен пояс и това увеличава чувствителността към засушаването. „Изпитахме последиците от засушаването върху селското стопанство през 2007, 2008, 2014 и 2021 г. През тези години бяха наблюдавани сериозни проблеми както по отношение на реколтата, така и по отношение на качеството, дължащи се на липсата на влага в почвата, от която растенията се нуждаят през периода на поникване и развитие. През тези години селскостопанското производство беше значително засегнато в резултат на засушаването и много производители, както и националната икономика, понесоха значителни щети”, припомни председателят на съюза.
Според него сушата тогава не само е повлияла на производителността на селскостопанските продукти, но и е отклонила земеделските стопани от засаждането на култури с по-високи нива на доход. „Освен това през последните години се наблюдават промени в датите на сеитба и прибиране на реколтата, дължащи се на въздействието на климатичните промени. През този сезон, въпреки че варира в зависимост от продукта и региона, датата на сеитба се измества с един месец, особено при пшеницата и ечемика”, изтъкна той.
Байрактар отбеляза също, че климатичните промени заедно с увеличаването на световното население, затруднява достъпа до здравословна храна и вода. „Дори в страните с напреднала селскостопанска техника засушаването е един от основните проблеми на селскостопанското производство. По данни на Световната метеорологична организация около 35% от света се състои от сухи, полусухи и сухо-влажни региони. Дори в страните с напреднала селскостопанска технология засушаването е основният проблем на селскостопанското производство. Фактори като липсата на валежи в сухите и полусухите региони, неравномерността на валежните режими и недостигът на ресурси са сред основните проблеми на селското стопанство. Ето защо, за да се намалят последиците от засушаването, причинено от недостига на вода и липсата на валежи, трябва да се развиват напоителни дейности или да се популяризира методът на сухото земеделие, за да се въведат сухите и полусухите региони в земеделието”, твърди той.
Климатичните промени се отразяват най-неблагоприятно на водните ресурси, убеден е председателят на съюз. „Научните изследвания показват, че най-важното въздействие на промените в климата ще бъде върху водния цикъл и че през 2025 г. над 3 милиарда души ще изпитват недостиг на вода. Турция разполага с общо 112 млрд кубически метра използваема вода, от които 98 млрд повърхностни води и 14 млрд. подземни води. От това количество 44 млрд се използват в селското стопанство, а 13 млрд – в промишлеността и за питейно-битови нужди. С други думи, 77% от водата, която изобщо потребяваме, се използва в селското стопанство. Количеството вода, което се пада на глава от населението за година, е 1302 куб м. Тези факти сочат, че не сме страна, богата на вода, и дори сме подложени на натиск по отношение на водата. Последиците от климатичните промени подсказват, че това количество трябва да бъде намалено. Ако си запушим ушите за този разговор, в бъдеще ще жадуваме за капка вода. С всяка изминала година количеството използваема вода на глава от населението намалява с ефекта от нарастването на населението”, обяснява той.
По данни на Съюза на стопанските камари площи със стопанско значение, подлежащи на напояване, са 8,5 милиона хектара, а площта на онези, които могат да бъдат напоявани в момента, е 7,1 милиона хектара. „От друга страна, за производството на 1 килограм пшеница се използват 1800 литра вода, за същото количество соя - 2100 литра, а за ориз – 2500 литра. Като се имат предвид тези количества, необходимостта от устойчиво управление на водните ресурси става все по-важна”, подчертава Байрактар.
По думите му незавършването на инвестициите в напояване и невъзможността да се осигури ефективност е един от другите важни структурни проблеми в Турция. „Водата е незаменима за устойчивото селскостопанско производство. Понастоящем напоителната инфраструктура не е завършена на 1,4 млн. хектара земя. Всеки квадратен метър земеделска земя, в който ще бъде осигурено напояване, ще бъде от полза за страната ни. Ние подкрепяме усилията на правителството за инвестиции в напояването. От друга страна, като се съсредоточим върху инвестициите в напояване, като например езера и язовири, е необходимо да осигурим устойчивост на нашите земеделски производители, особено на собствениците на малки предприятия, чиито разходи се увеличават с всеки изминал ден, а нормата на печалба остава ниска”, коментира той.
Председателят на съюза уточни, че в напояваните площи в Турция процентът на напояване е 68, а ефективността му - 51%. „Ефективността на напояването е ниска. Губим значителна част от водата от източника до полето. Значителна част от напоителните канали са стари и с отворена система. Напоителните канали трябва да бъдат обновени и да преминат към затворена система”, смята той.
Освен това Байрактар предлага да се проведат необходимите обучения на земеделските производители, за да могат да ползват водата съзнателно, и да се определи количеството вода, което трябва да се използва на декар, както и да се предотврати прекомерното използване на вода. „Тук задачата за създаване на модерни напоителни системи в полето е в ръцете на нашите земеделски производители. Но проблемите, изпотвани от нашите земеделски стопани в условията на нарастващи разходи, затрудняват преминаването към модерни напоителни системи. За тази цел трябва да се увеличат стимулите и кредитите за нашите земеделски стопани, за да инсталират модерни напоителни системи, които пестят вода“, предлага той.
С нарастването на световното население настоящите добиви в селскостопанското производство ще бъдат недостатъчни за задоволяване на хранителните нужди на населението, коментира председателят на съюза. „Ето защо е очевидно, че това, което трябва да се направи, е да се получи по-голям добив от единица площ. За тази цел винаги трябва да се дава приоритет на устойчивите политики в областта на водите, особено в нашата страна, която изпитва сериозно натоварване по отношение на водите. От друга страна фактът, че 74,5% от площите за отглеждане на пшеница, която се произвежда върху 28,5 % от 23,9 милиона хектара земеделска земя в нашата страна и има стратегическо значение, са сухи земеделски райони, подчертава колко важно е въздействието на сушата върху селскостопанското ни производство”, отбеляза той.
По думите му населението на света се увеличава с темпото на ръст на населението на Турция, т.е. средно с 1,1% на година. „Следователно селскостопанското производство трябва да се увеличи. За да се осигури устойчивост на селското стопанство, това увеличение трябва да се осъществи при най-малък разход на ресурси и суровини, при ниски разходи и с най-малко щети за природата. За тази цел е необходимо да се откажем от конвенционалните производствени техники и да преминем към модерни производствени технологии и да използваме подходящи инструменти”, подчертава той.
Като държава трябва да сме подготвени за прехода към съвременни практики, категоричен е Байрактар. „Като се има предвид потенциалът на нашата страна в областта на климата, почвите, водите и биологичното разнообразие, той съдържа и решения за свеждане до минимум на отрицателните последици от климатичните промени в световен мащаб. Мерките, които са предприети и предстои да бъдат предприети, трябва да бъдат за опазване, устойчиво и ефективно използване на природните ресурси като вода, почва и биоразнообразие. Поради тази причина секторът на селското стопанство и храните винаги е сред най-стратегическите. Осигуряването на устойчивост на този сектор зависи до голяма степен от практиките, които ще сведат до минимум последиците от климатичните промени и от устойчивото използване и управление на нашите природни ресурси“, категоричен е той.
