Във втората част по темата за житните мухи, чиито ларви нападат култури от сем. Gramineae, ще ви запознаем с житната стъблена муха (Chlorops taeniopus), която е изключително опасен вид за пшеницата, по-малко за ечемика и ръжта. Възрастното насекомо е светложълто, с отличителен белег тъмно петно между очите, което наподобява триъгълник с върха напред. Очите на мухата са зелени. Надлъжно по гръбната част има три тъмни ивици. Ивици има и по коремчето, но те са напречни. Мухата достига на дължина 4 милиметра.
Яйцето е белезникаво, продълговато, дълго 0,8 мм. Ларвата е цилиндрична, начленена, белезникава с жълт оттенък. На последното членче има две брадавички. Челюстните пластинки са сърповидни, като от вътрешната страна на челюстите има един зъб.
Житната стъблена муха има две поколения за година. Прекарва зимата като ларва във втора и трета възраст. Укрива се в стъблата на есенните житни култури, както и в диви житни треви. Напролет ларвите какавидират в местата на хранене. Мухите от новото поколение се появяват през май, а снасянето на яйцата става, когато пшеницата изкласява.
Женската муха снася до 150 яйца, полагайки ги във влагалищния лист, който обгръща стъблото. По този начин влагалищният лист пази новоизлюпената ларва от неблагоприятни външни въздействия.
Ларвата прогризва стъблото до основата на класа, при това нагризването е насочено към последното стъблено коляно. Ларвата какавидира в изгризания улей. Оптималната влажност на въздуха за жизнеността на какавидите е около 85%. При влажност под 30% какавидата загива.
Нападнатите растения имат следните признаци:
класът на нападнатото растение остава обвит във влагалищния лист;
стъблото между последното коляно и класа е силно скъсено, по него мината надлъжен улей;
в улея има ларва, какавида или кожица от какавида;
зърната на нападнатите растения са по-слабо развити.
Мухите от новото поколение излитат по време на жътвата и се насочват към многогодишните бобови треви. Сред тях прекарват неблагоприятните летни условия.
В края на лятото мигрират към житни самосевки, а по-късно и към поникналите есенници. Периодът на летеж е от началото на юли до следата на октомври. Женските снасят яйцата по листата на младите житни, най-вече върху пшеницата. Излюпените ларви се врязват в стъблото и прегризват централния лист, който пожълтява. Този пожълтял, изсъхнал и усукан лист се откроява на фона на останалите здрави зелени листа.
Масовото нападение от житните стъблени мухи намалява добива и влошава качеството на зърното, също и на сламата. Зърната имат понижено съдържание на общ азот, скорбяла и др.
Проучванията са установили, че видовете с червени осили са по-устойчиви срещу мухите, отколкото пшениците с бели осили.
Има данни, че при сортовете, узряващи по-рано, нападението от стъблени мухи е по-слабо. Вгризването и развитието на ларвите при различните сортове е различно. Колкото по-бъро ларвата стигне мястото на хранене, толкова по-голяма е възможността да оцелее. Това е в зависимост от мястото, където са снесени яйцата. (Следва продължение)
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита
