Изминалият октомври според Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) е бил един от най-сухите месеци у нас от началото на века. Средните месечни температури са варирали между 10 и 16 градуса по Целзий (°С), като отклонението от месечната норма е между минус 1 и плюс 3 градуса. Спрямо 2023 г. този октомври е бил малко по-хладен. Най-високата измерена температура е 34,2 градуса на 4 октомври в Чирпан, а най-ниската минимална температура e минус 6 градуса на 21 октомври в Чепеларе, предаде БТА.
Най-ниската температура, измерена на планински връх, е минус 6,9 градуса на връх Мусала на 1 октомври. В София най-високата измерена температура е 27,5 градуса на 4 октомври, а най-ниската – минус 0,7 градуса на 20 октомври.
В по-голямата част от страната месечните суми на валежите са под климатичната норма – между 0 и 50% от нея.
Има станции в Южна България без валеж през целия месец – това са Сандански и Садово. Валежни суми над 50% има предимно в Североизточна България (Крушари, Добричко - 120%) и в част от Западна България.
Октомври 2024 г. е с повече валежи от октомври 2023 г., но остава един от най-сухите месеци в България от началото на века. Най-голямото измерено 24-часово количество валеж е 44 мм дъжд в квартал „Горна баня“ на София – на 6 октомври.
Първите масови слани са на 1 и 2 октомври по високи котловинни полета, а в равнинната част на страната – на 18 октомври.
По отношение на състоянието на реките през октомври водните количества там са под праговете за средни води и около праговете за ниски води за страната. В резултат на валежи в периодите 5–7 и 10–13 октомври са регистрирани краткотрайни повишения на речните нива в България, по-съществени на река Искър при град Нови Искър, съответно със 102 см през първия период и с 69 см през втория. През целия месец река Факийска в района на село Зидарово е пресъхнала.
Всичко това оказва тежко въздействие върху посевите, защото засушаването през октомври в по-голямата част от страната се задълбочава и възпрепятства сеитбата на зимните житни култури и нормалното протичане на началните фази от вегетацията на засетите есенници, с изключение на някои североизточни райони, например в агростанция Добрич. На места в северозападните райони (агростанции Кнежа и Бъзовец) и в южните райони (агростанции Кюстендил, Сандански, Пловдив, Пазарджик и Чирпан) няма продуктивна влага в 50- сантиметровия почвен слой, а в 100 см нивото на влагозапасите е много ниско – под 50% от пределната полска влагоемност.
