За 15 години – от 2005 до 2020-та, огромна част от земеделските стопанства в България – цели 75 на сто от тях, са изчезнали от правния мир. От 500 хиляди през 2005-та към 2020-та те са намалели до 132 хиляди. Статистическите данни бяха представени в анализ на професор доктор Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика, посветен на тенденциите в структурата и развитието на българските ферми. Проблемът е, че този спад ще се задържи и до 2030 г., тъй като процесът на окрупняване на фермите остава траен. Обяснението е в поглъщането на малките стопанства от големите, което се превръща в един от основните начини земеделците и животновъдите в България да устояват на външната и вътрешна конкуренция, посочи проф. Иванов.
В анализа си за структурата на стопанствата до 2030 година икономистът предвижда три сценария за числеността на фермите в страната – базов, песимистичен и оптимистичен. И в трите случая стопанствата ще продължават да намаляват, както това се случва и през последното десетилетие – от 2010 до 2020 г.
Икономическите сметки определят три сценария - базовото ниво, оптимистичен и песимистичен сценария. При базовото ниво броят на стопанствата до 2030 година ще бъде с около 32% под нивата от периода между 2010 и 2020 г., или би могъл да се задържи на 110 хиляди. Оптимистичният сценарий е фермите да достигнат до 123 хиляди през 2030 г. Най-лошата прогноза, или песимистичният сценарий е българските ферми да се стопят до 101 хиляди. Или, ако сравним с 2005 г., когато са били 500 хиляди, за 25 години те ще са намалели цели пет пъти!!!
Плащанията на хектар вероятно ще се заменят с плащания ан стопанство
Още по-притеснителни са икономическите изчисления за „здравословното състояние“ на малкия бизнес. Показателят за „икономическа рационалност“ на малките ферми сравнява чистите доходи, които фермерите получават само от земеделска дейност, с доходите, които биха били получили от всеки друг вид бизнес извън земеделския. Ако индексът на тази икономическа рационалност падне под 1 пункт, това означава, че малките ферми не могат да живеят единствено от земеделския труд и задължително трябва да развиват друг бизнес, за да оцелеят. Анализът на проф. Иванов показва, че за малките ферми индексът за „икономическа рационалност“ е 0,7 пункта – или той е под 1 пункт.
На въпрос на Синор.бг на какво се дължи тази неефективност, проф. Иванов посочи, че проблемът е в себестойността на производството на малките стопанства. Данните от този анализ очевидно трябва да станат настолно четиво на бъдещите управляващи, защото тепърва Европейската комисия ще работи по нов модел за европейско подпомагане. Само че за разлика от преди, този път браншовите организации ще вземат основно участие при неговото одобрение.
Екатерина Стоилова
